Майор Лазаров извади от горния джоб на китела един лист и започна да чете:
„Солун. 17 юни 1913 година. Тъй като българската армия е отворила враждебни действия срещу нашата войска, имам честта да Ви помоля да напуснете град Солун в едночасов срок, начиная от приемане на настоящото. Оръжията на Вашата войска да бъдат предадени на отредените за тази цел офицери. Вашите офицери могат да си задържат сабите. Войската Ви ще бъде откарана със специален влак до нашите предни постове и за тяхната безопасност ще бъдат взети мерки. След изтичане на горепоменатия срок ще бъда принуден, за голямо мое съжаление, да дам заповед, щото Вашите войски да бъдат смятани и третирани като неприятелски. Благоволете да приемете уверенията ми в отличните ми почитания.
Настъпи тишина.
— Искам да чуя вашите съображения!… Един капитан дръпна надолу китела и се запъна.
— Това, че ще ни пропуснат през гръцките кордони, е една лъжа, гръцка лъжа, с цел да ни хванат по бели гащи! Остава само едно — да се бием!
— Други съображения, господа?
— Има ли вероятност българските части извън Солун да влязат в града и се съединим? В такъв случай оставането ни тук е задължително! — каза Скарлатов.
— Нямам заповед в този смисъл — отвърна Лазаров. — Напротив, има заповед да избягваме всякакъв сблъсък с противника и изчакаме дипломатическата развръзка.
Сред офицерите настъпи шум. Всички заговориха.
— Тихо, господа!
В настъпилата тишина някой каза:
— А до това време ние ще бъдем вече заровени в земята…
— Засега толкова! Слушайте заповедта ми! Ще чакате спокойно да мине срокът на ултиматума. В това време аз ще се опитам да го продължа. Времето работи за нас. Моля господата офицери да приберат войниците в казармите и къщите и да укрепят позициите за отбрана по плана, който знаете всички. Заемете местата си и чакайте! Оставете само по два поста пред всяко здание! Не искам излишни жертви! И така, пълна бойна готовност! Останалите нареждания ще получите според обстановката.
— Господин майор, част от моята рота е в българската махала — осведоми го Скарлатов.
— Вече нищо не може да се направи. Да останат там! А Вие, господин поручик, ще останете ли при нас?
— Господин майор, аз трябва на всяка цена да се завърна при войниците си!
— Добре. Все едно!
Майорът обходи редицата на офицерите, като погледна всеки право в очите.
— Господа, в този ден може да се наложи да умираме…
Никой не трепна.
Скарлатов, придружен от тримата войници, се прибра безпрепятствено в махалата. Направи му впечатление, че вече доста гръцки войски изпълват околните улици. Все още не бе даден нито един изстрел, но това не можеше дълго да трае. Борис прегледа трите къщи. На прозорците имаше пясъчни торби. Особено добре бе разположена картечницата — с отлична видимост, и покриваше голямото празно пространство пред къщата. Фелдфебел Захов бе евакуирал цялото население от околните домове. Бяха заели кръгова отбрана по всички правила на военното изкуство. Каквото и да се случеше, нямаше да ги заварят неподготвени. Изпрати двама войници като преден пост в съседните улици, откъдето можеше да дойде опасността, за да предупредят навреме.
С усилията на френския консул — господин Жосемин, срокът на капитулацията бе продължен до шест и половина часа след пладне. Но в това време гърците вкараха нови войски в Солун, включително артилерия, и продължиха да обграждат българските части. От Щаба можеше да се наблюдава как гърците поставиха четири картечници върху Беяз-Куле. При коменданта на българския гарнизон отново дойде господин Жосемин. След кратък разговор, в който консулът съобщи, че гърците повече няма да продължат срока на ултиматума, той си отиде. По телеграфа, който още работеше, въпреки запитванията, не получиха никаква заповед. А после връзката бе прекъсната. В седем и половина часа следобед на площада пред Българския щаб излезе гръцки офицер с бяло знаме като парламентьор и за последен път подкани българите да се предадат.
Майор Лазаров даде заповед да се приберат външните постове. Всички войници се прибраха и застанаха на определените им позиции. След малко се чу камбана, а после от гръцките позиции започна ураганен огън. Стреляха с всички картечници. Куршумите разкъртваха мазилката на фасадите. Българите отговориха със своите картечници и тия откъм кулата бързо млъкнаха, добре засечени от българските картечни гнезда. Майор Лазаров се беше подготвил за дълга отбрана и се бе запасил с боеприпаси и храна за много дни. Въпреки че нямаше връзка с останалите български части извън Солун, той, както и всички офицери и войници не се съмняваха, че в най-скоро време ще получат помощ от тях. Това им даваше сили и надежди. Настъпи кратък отдих. Гърците се прегрупираха. Но откъм „Гранд хотел“ долиташе грохотът на сражението, стигнало своя връх. Там една шепа войници отстояваха позициите. Откъм гръцката страна настъпи раздвижване, което българите добре наблюдаваха. Още не бе се мръкнало. Чу се тропот на коне и малко след това изкараха първото оръдие. Насочиха го за право мерене. Никой не очакваше, че в един такъв голям европейски град гърците ще си позволят да водят сражение с артилерия. Това значеше разрушение на цели квартали. Но те се решиха на тази стъпка, защото бързаха. Майор Лазаров, както и останалите разбраха, че краят е близък. Никой не трепна. Бяха готови да умрат. Към девет часа бе даден първият изстрел от оръдието. Снарядът профуча край Щаба и падна някъде далеч, като помете няколко къщи. След това започна истинска артилерийска канонада. Изкарваха по улиците все повече и повече оръдия, срещу които българите не можеха да направят нищо. Глупавият опит за атака на нож от страна на гърците завърши с унищожението на цяла тяхна рота; труповете им нападаха в най-различни пози на площада пред Щаба.