В българската махала, където бе Скарлатов със своите войници, все още беше спокойно. Оттук добре се виждаше димът и лумналият огън откъм булеварда „Хамидие“. Боботенето на оръдията не спираше. Но когато настъпи нощта, гърците почнаха единична стрелба зад къщите и дуварите. Обади се и една картечница. Двама войници поискаха разрешение от Скарлатов да унищожат картечницата. Той се съгласи. След малко се чу взрив от ръчни бомби. Картечницата млъкна. Гръцките войници бързо побягнаха и се оттеглиха на далечно разстояние, извън обсега на огъня. Скарлатов се вълнуваше много повече какво става долу в града, отколкото за себе си и своята част. Беше ясна нощ с небе, обсипано от звезди. Борис си мислеше колко е безразлично това звездно небе към човешката съдба… Някъде към пристанището лумна пламък и се извиси нагоре. Канонадата се усили. Чуваше се тракането на картечниците и изстрелите на пушки. Едно отделение от петнадесет български войници, водило сражението към „Гранд хотел“, успя да се добере до българската махала. Скарлатов направи излаз със своите войници, за да могат да ги приберат в къщите. Не срещнаха съпротива от гърците. Половината от войниците бяха ранени. Един скоро почина. Те му разказаха подробно какво се върши долу в града. Към полунощ канонадата намаля. Чуваха се само единични изстрели. Борис разбра, че ще свършат на разсъмване. Беше в предната къща и щеше пръв да посрещне удара. Той знаеше значението на личния пример. Това внасяше спокойствие и решителност във войниците. Македонските комити се бяха укрили в последната къща. След полунощ при Скарлатов пристигна техният войвода Тасе Муртински. Беше едър мъж с черна брада до кръста и въоръжен със старинна пушка с гравиран приклад. Говореше тежко и важно.
— Госпо̀дин поручиче. Язе мислим оти ке требе да бегаме!
— Вие сте свободни да правите каквото ви е угодно — каза Борис.
— Ним се лю̀ти, аджа̀мия си!… Та ние ко̀митите напраихме ѐдно совещание и си вѐлям — сме много препатили!… Ни до̀йде още ѐдин таксира̀т на главта. Много сме видели… Знаеме от ка̀де да бѐгаме. Та ке помогнеме на тия а̀рни момчета да се спа̀сат!…
— Обградени сме.
— Само да ви водим! Ние знаеме сите патеки и па̀тища. Ако сѐга тръгнеме, ке си да̀йме малко гаерѐт и ко̀га съмнѐ, ке сме вонка от Солун.
Той зави във вестник една дебела цигара и се готвеше да я запали.
— Прикрий се, да не се види огънят — предупреди Скарлатов.
Войводата се наведе и запали цигарата. Борис също извади цигара от горния джоб на китела и запали от тая на войводата.
— Ние оставаме.
— Арно, арно… — съгласи се войводата.
Той мълчаливо допуши цигарата, после стана.
— Е, айде, со здраве!… — каза той и излезе спокойно от къщата.
Скарлатов отново погледна мастиленото синьо, южно небе с многобройни звезди. Тази нощ ли ще е краят?… Мина му за миг мисълта, а после я отхвърли, както му беше станало навик в тая война да не мисли и да оставя другите да мислят за него.
Към един часа дойде гръцки офицер-парламентьор. Говориха на френски. Предложи им да се предадат без оръжие. Скарлатов отказа. Малко след това гърците изкараха, макар и далеч от позициите на българите, едно оръдие. Първият снаряд разруши до основи къщата, близо до тази на Скарлатов. По негова заповед целия огън насочиха към оръдието. Гърците го изместиха, но от новата позиция нямаха видимост. Към един и половина часа след полунощ предприеха атака с пехотата. Дадоха петима убити и се изтеглиха. Докараха още едно оръдие. Със снаряди разчистиха паянтовите къщи около тези на българите. Сега видимостта бе добра. Скарлатов видя как рухна, пометена от снаряда, страничната къща, където се бяха окопали войниците. После дойде и техният ред. Нещо избухна, изтрещя. Той почувства, че се издига нагоре и след миг падна долу. Върху него се сипеха мазилка, парчета тухли и прах. Не загуби съзнание, а почна мъчително да кашля. Надигна се от прахта. Къщата нямаше вече покрив. Не се чуваха и изстрели. Фуражката му бе останала на главата. Той я отърси. Видя някакви сенки около себе си. Бяха войници. Заедно с тях измъкна картечницата. Очисти я добре. На стената пред тях зееше голяма дупка. Борис залегна и даде къс откос. Работеше. Отсреща по празното място пред къщата видя сенките на хора. Проблясваха щикове.