Барон Щерн даде вечеря в негова чест. И двамата не показаха вид, че случилото се с техните деца е повлияло на приятелството им и деловите отношения. Защото за тях печалбата стоеше над всичко. И двамата, разбира се, имаха свое лично схващане за нещастното събитие. Това, което ги обединяваше, бе, че и двамата бяха доволни от развръзката. На вечерята баронът бе поканил най-изтъкнатите банкери и финансисти. Някои Скарлатов виждаше за първи път и трябваше да установи делови връзки. Не дойде само барон Захариас. Старият банкер се държа скромно и учтиво. Но разказа няколко случки от Ориента, такива, каквито имаше в неограничен запас. Избра най-интересните и ги поднесе с неподражаемо майсторство. Не постави никъде себе си в позата на герой, но това се чувстваше като нишка в сюжета. Поканените гости, израсли и живели в Европа, където рядко се случваха непредвидени неща, го слушаха захласнато. Образът на стария банкер се изгради в тяхното съзнание като един от най-интересните хора, които бяха срещали в живота си, с ореола на пират, но благороден пират, който добре печели. От своя страна, за него не беше трудно да привлече както тях, така и съпругите им. Цялата му мъжка, Скарлатова природа, очаровала на времето немалко жени, беше в действие. Тази вечеря му осигури нови достъпи, предимно до млади финансисти, които той не познаваше, но които щяха да ръководят, а по-точно, вече ръководеха финансовия свят. Това бяха хора от ново поколение.
По-нататък старият банкер потърси Брезов и лесно се срещна с него. Хареса му много. Но разбра, че никога няма да го има на своя страна, още по-малко, да го привлече на работа в Банката. А той имаше голяма нужда от такъв млад човек като Брезов — възпитан, мислещ и толкова независим. Брезов му разказа всичко, каквото знаеше и което всъщност бе неизвестно за стария банкер, без ни най-малко да унизява приятеля си Борис. Когато беше свободен, го водеше по забележителностите на Женева. Банкерът, разбира се, ги бе разгледал на времето, но се държеше така, сякаш за първи път ги узнава. Посетиха Музея по естествена история и острова на Русо, и Пети Пале, и Музея на Волтер, и така нататък. Скитаха се по старата част на града и по крайбрежието на Леман. Когато Брезов посочи в Университета прислужника Жан — приятел на сина му, старият Скарлатов се посъветва какъв подарък би могъл да му направи като благодарност за тия му чувства към Борис. Банкерът с грижливост избра сребърен часовник от най-висше качество и го поднесе с голям такт на Жан, който не бе свикнал на такива отношения в собствената си страна. Брезов го свърза и с професорите на сина му в Университета. Тяхното мнение за Борис беше повече от ласкаво. Предричаха му попрището на учен. Старият банкер се радваше на тези оценки. Доста се замисли дали банковата кариера, която намираше най-подходяща за сина си, беше най-доброто. Не смяташе за невъзможно все някога в поколенията банкери да се роди един, който не ще бъде банкер, а ще има таланта на художник, ще бъде изобщо човек на изкуството или голям учен. Работата беше там, че той не познаваше така добре хората на науката. Може би една кариера на преподавател в реномиран университет би била слава за Скарлатовия род?… Но една мисъл го тревожеше — дали наистина синът му има качествата за това. Дълбоко в себе си бе убеден, че каквото и поприще да избереш, трябва да бъдеш от най-добрите в него!… Поне сведенията, които получи в Университета, даваха надежда…