— За каквото е нужен на всяко правителство. За да си укрепи властта, за да я задържи, да изкарат още няколко години, а след тях — потоп!…
— Това е едното. Но второто е по-важно! За да си напълнят джобовете! За да се насмучат с кръв като пиявици! Дългоносият харчи като че не е Княз на бедна страна, а руски император! Башибозуците генерали и те!… Но Князът! Той е мръсникът! Половината година е на Запад. Забелязваш ли, че като подготви някоя мръсотия, се омита по шантаните на Париж и Виена. Така стана със Стамболов. Подготви убийството му и замина на запад, а Стамболов го заклаха на улицата!… И после праща съболезнователни телеграми. Какъв подлец, а?!…
— Но вие го доведохте! Стамболов, ти, партията…
— Ти също си в партията!
— Аз ви предупреждавах да остане регентството, да не се кани нов княз. Да остане регентството, като постепенно мине към републиканско управление. Да имаш власт и да я подариш на първия срещнат пройдоха със синя кръв в Европа?!
— Наивни бяхме. Мислехме, че без династия39 България няма да тежи. Сега да бях един от най-богатите хора тука!… — каза едноръкият. — Виж, погледни!…
Двамата се спряха. Петков с широк жест на здравата си ръка посочи обширното поле наляво от шосето. Някъде в дъното се белееха къщите на село Слатина.
— Това всичко беше наше, на мене и на Стамболов! Още една година да бях останал кмет на София, щяхме да парцелираме местата и да ги продаваме на квадратен метър… Но паднахме! А сетне ги продадохме на загуба…
— Нима бяхте платили нещо за тях? — попита с усмивка банкерът.
Едноръкият не отговори. Двамата гледаха хълмистата равнина. Около самото шосе започваха нивите, бахчите, лозята, а по-нататък — пасищата. Близо пасяха крави, коне, магарета и биволи. Пролетта бе в разгара си. Дърветата цъфтяха. Цялото поле бе особено красиво — яркозелено, огряно от лъчите на залязващото слънце. Двамата пак тръгнаха.
— Ти също участва в тая сделка — каза едноръкият внезапно.
— Доколкото вие ми позволихте. И не можах да продам като вас. Ще чакам по-добри времена…
— Да имах твоите пари и аз бих чакал! Но нямам. Имам само разходи. Вестникът не върви. Давам от собствения си джоб. Скоро ще почна да прося. Но имам още места за продан. В тях ми е надеждата!
— Къде?
— Тук. Тези, най-хубавите до шосето, ги изкупи тогава Отоман банк на безценица. Но не можах да продам местата далеч от шосето. Те са пущинак. Никой не искаше да ги вземе.
— И сега ли още ги имаш?
— Имам ги за таксират! Но ако един ден дойда на власт, а това ще стане скоро, много скоро, тогава вместо София да расте натам, където днешните идиоти я планират, ще расте натук! Това са най-хубавите места на София! Чудя се кой стоеше зад сделката с Отоман банк. Българинът акъл няма! Кой фактически изкупи цялата тая златна земя?… Сигурно е бил чужденец!
— Изкупил ги е някой, който е гледал в бъдещето… — каза старият банкер.
Едноръкият спря и застана срещу него. В погледа му се четеше отчаяние и молба.
— Борисе, трябват ми пари.
— Мене също — каза банкерът.
— Трябват ми пари, защото пропадам! Имаш ли възможност да ми отпуснеш заем?
— В момента никаква — каза банкерът и пак тръгна. Не е лишен от търговска жилка, си помисли Скарлатов. Доведе ме на разходка чак тук, за да огледам земята. Вероятно ще гарантира с нея, но не бива да се поддавам. Сега всеки лев е ценен за мене… Ала земята е дивна… И сделката, която ти предлагат, е великолепна!…
Едноръкият го догони.
— А можеш ли да ми намериш отнякъде заем?
— С какво ще гарантираш?
— С местата! Малко ли е? Виж каква красота!
— По света има много прекрасни места, но никой не ги купува, ако от тях няма печалба. Природна хубост, която не носи пари, си остава просто хубост със стойност за поетите и художниците. Аз не съм нито едното, нито другото, нали?
— Но си приятел! Единственият ми верен приятел и в тебе ми е надеждата! Ти няма да ме изоставиш нали, Борисе?
— Ако облагородиш земята, ако превърнеш пущинаците в овощни и зеленчукови градини…
— Ще минат години! Трябва да хвърля средства… А парите ми трябват сега!
— Но ти губиш!
— Предпочитам да се освободя напълно от земята. Тя ми донесе само кахъри.
— Значи продаваш en block40? Колко пари ще искаш?
— Сто и петдесет хиляди лева. Но тя струва десет пъти повече. Ти не знаеш колко е голяма. Като видиш документите, ще се изумиш!…
39