Земя за прицел

Някой извика:

— Борисе!…

Възрастният мъж се извърна. Към него идваше един набит мъж с черна брада — облечен небрежно, с разкопчан редингот. Цилиндъра си носеше в дясната ръка. Задъхваше се, защото бе бързал да го настигне. Левият ръкав на редингота бе прегънат и закопчан с безопасна игла. Той нямаше лява ръка.

— Видях те, че си тръгна. Защо ме остави сам? — попита мъжът без ръка.

— Нямаше какво да правя там. Комисията е съставена от некомпетентни хора. От нас, депутатите, се иска да дадем предложение по ремонта и преустройството на Народното събрание. И вместо да вършим работа, почнахте да се карате за суми от сто лева!… Това здание е лицето на нацията, а прилича на кокошарник!…

— Е, да, ти, банкерът Скарлатов — най-големият в тая пикана страна, можеш да се смееш на сто лева!… Но аз знам какво значат те за бедните наши поборници, които не можаха за таксират1 да пукнат на Шипка!… Та и аз барабар с тях, ами останах сакат!…

— Защо винаги подчертаваш загубата на ръката си?

— Ръката е нищо! На Шипка аз погребах сърцето си.

Старият банкер се усмихна. Явно трябваше да възприеме тоя витийски2, приповдигнат начин на изразяване, прилаган почти от всички, и затова каза:

— Сърцето на един от най-големите политици в страната, на най-големия журналист и полемик Димитър Петков3 не е погребано! То гори за ужас на враговете на Народнолибералната партия!…

— Мамицата им ще разплача! Аз не съм погребан! Аз съм жив! Ще видят те!…

— Кой имаш предвид?

— Генералчетата начело с двете мръсни копелета, двата башибозука4, двата пладнешки хайдука Рачо5 и Савов6, седнали на най-святото място — в Народното събрание!… Ако станеше Стамболов7…

— Ти вероятно искаш да говориш нещо с мен? — прекъсна го банкерът.

— По важна работа!

Щом е важна работа, значи е лична и вероятно ще ми иска пари, помисли банкерът, но каза:

— Тогава удобно ли ще ти е в пет и половина да ме вземеш от банката? Ще се разходим навън и ще поговорим…

— Добре. А дотогава ще напиша такава статия, че ще им… — и последва една дълга, мръсна псувня, след което едноръкият се обърна и пое напряко през площада.

Той ще напише статията, ще излее злобата си и всичко ще му мине, помисли старият банкер. Хубаво би било да съм като него, като княза, като генералите… на тях всичко им е ясно и остава само да действат. И те действат, да ги вземат дяволите!… А аз мисля, цял живот мисля и толкова рядко действам… Сякаш важно е мисленето, а не действието!…

Сесия Народното събрание нямаше. Беше свършила отдавна, още на 25 януари. Но тази сутрин се бяха събрали депутати от различни партии да огледат Народното събрание и дадат предложение за ремонт. И вместо това, започнаха старите партийни кавги. Щом не можем да постигнем съгласие по един ремонт, то как ли ще управляваме тая държава по големите въпроси!… Той почувства как сърцето му на два пъти прескочи. Изчака това състояние да премине. Тръгна. И отново даде воля на мислите си. А те бяха едни и същи. Направи ли грешка, че заложи всичко на новата държава? Направи ли грешка, че ликвидира банката в Истанбул, канторите в Измир, Александрия и Виена? И защо? Защото е българин? Несериозен аргумент! За банкера родината му е там, където е печалбата. И все пак нюхът му на ловджийско куче не можеше да го излъже. Тук щяха да бъдат големите печалби!… Трябваше да има търпение. Умът му говореше, че това ще стане скоро. А той винаги се бе опирал на своя ум. Но не само на него. И на късмета, който никога не бе го напускал. Той се загледа в конете на ландото край него. Косъмът им лъщеше. Бяха хубави и породисти. Той разбираше от коне. Цял живот бе яздил кон. Така бе кръстосал със заредена пушка на колене цялата турска империя. Яздил бе най-различни жребци и кобили. Яздил бе като дете, яздил бе като юноша, яздил бе като зрял мъж, яздил бе, вече възрастен, в компанията на княз Александър Батенберг8. Тогава се установи завинаги в София и откри своята банка. Всеки следобед с Княза и компанията му препускаха по ливадите извън София, прескачаха плетища и правеха всевъзможни щуротии. А Батенберг бе голям ездач, най-добрият ездач от коронованите особи в Европа! А аз бях неговият личен банкер… на този красив Княз, тънък, строен, благороден дух, аристократ до мозъка на костите, с пренебрежение към парите, когато ги имаше, и с примирение, когато ги нямаше… Учтив, стеснителен, горд, надменен, храбър и мил, но сантиментален и слабохарактерен… С широк замах на хусар и акъла на дете, но с изявен талант на пълководец!… Той беше княз ездач, дете пълководец, чийто баща бе диктаторът Стамболов. Повече от роден баща, с безкрайна обич към своето дете, но суров, когато се налагаше. Стамболов е друга история… Съвсем друга, помисли старият банкер. Бог да го прости и него!… Ето вече двама, с които почна, ги няма — Княза и Диктатора. Останаха такива като Димитър Петков от втората кохорта… Ездачите си отидоха!… На тяхно място дойдоха дебелогъзите начело с Фердинанд9. Те не обичаха конете. Те се плашеха от тях. С тях нахлуха каляските, файтоните, ландата, купетата, милордите, берлините, специалните влакове с луксозни вагони, които возеха дебели мъже с дебели кореми. И откакто Александър абдикира, аз никога вече не се качих на кон… А може би дойде старостта?… Банкерът се загледа в герба на ландото. Спомни си с каква любов преди години го обмисляше и рисуваше. Така поне му останаха знанията по хералдика10 — една от вечните теми за разговор със сегашния княз — Фердинанд, който се считаше за голям познавач. Спомни си с каква грижовност избра щита в т.нар. английска форма с метален, златен фон. После дълго обмисля сърцето на щита и реши, че трябва да бъде емблемата на професията му — Меркурий11 с крила на краката. Отначало искаше да раздели щита на осем части, но се спря на четири полета. Вдясно горе постави два кръстосани ключа — символ на сейфовете12 и неприкосновеността на парите. Вляво — кула — символ на здравината и сигурността на Банката. Дясно долу — Рога на изобилието. И вляво — звезди — символ на парите. Спомни си, че се бе отказал от манто-колието13 (като външни елементи) и се спря на два лъва — вдясно и вляво, които поддържаха вместо корона слънцето — символ на щастието и късмета. Постепенно старият банкер започна да мисли на френски, защото нямаше по-подходящ език за хералдика от френския. Едно след друго в съзнанието му изпъкваха понятията: blason, ecu14… английска форма, почетни символи, сърце, глава, свършек, дясно поле, ляво поле, коронодържатели…

1

Таксират (ар.-тур.) — беда, нещастие, загуба. Бележката и следващите я до края на произведението, с изключение на френските изрази, е изнесена в отделен раздел „Пояснителни бележки“, с посочване на страниците, на които се среща обясняваната дума, между страници 297 и 309 на хартиеното издание. Автор: Проф. Цветана Тодорова.

2

Витийски (прилагателно). Производно от вития (книж.) — сладкодумен, красноречив оратор, но който си служи с надути фрази.

3

Петков, Димитър (1858–1907) — политически и държавен деец, публицист. Роден в добруджанското село Башкьой, в околията на Тулча. Сподвижник, съратник и съмишленик на Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Хъш в Букурещ, четник при войводите Филип Тотю и Панайот Хитов. Като доброволец под Самарското знаме в руско-турската освободителна война загубва ръката си, откъдето получава прозвището Чолака (на турски — еднорък). Викали са му и Свирчо, под който псевдоним издава вестник „Свирка“, където е печатал своите шумни фейлетони и статии. След освобождението има сложна и трагична съдба. През стамболовисткия режим (1887–1894) е министър, кмет на София, председател на IV Велико Народно събрание и на VI и VII Обикновено Народно събрание. През втория стамболовистки режим (1903–1908) е министър на вътрешните работи и министър-председател. На 6 март 1907 г. е убит от наемна ръка.

4

Башибозук (тур.) — 1. Нередовна турска войска от XVIII и XIX в., известна със своята жестокост и безчинства. 2. Размирници, сбирщина, която се отдава на безчинства.

5

Петров, Рачо (1861–1942) — буржоазен военен и политически деец, генерал. Началник-щаб на армията (1885–1894), министър на войната (1894–1896), министър-председател (1900–1901, 1903–1906).

6

Савов, Михаил (1857–1928) — генерал, министър на войната във втория кабинет на ген. Р. Петров, в който министрите били изключително народнолиберали (стамболовисти). Известен с разкритата скандална афера през 1903 г. при възлагане доставката на 7 млн. патрона за българската армия на известна австрийска военна фабрика. Агентът на фабриката в София дал голям подкуп на министър-председателя Р. Петров и на военния министър М. Савов. В кореспонденцията си до фирмата във Виена българският агент нарича Р. Петров и М. Савов с условните имена Жан и Шарл. През 1912–1913 г. е заместник-главнокомандващ на българската армия, чийто главнокомандващ е цар Фердинанд. През 1920 г. е пълномощен министър в Париж. Умира във Франция.

И двамата генерали, въпреки че са от първите образовани и обучени български офицери, въпреки доказаните си военни способности, стават фаворити в двора на кобургската династия в България и сляпо провеждат политиката и личната воля на Фердинанд. Участват в тъмни сделки за лично обогатяване. И двамата са съдени от специален Държавен съд за нарушение на конституцията и за корупция.

7

Стамболов, Стефан (1854–1895) — възрожденски революционер, член на БРЦК. В 1876 г. участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. След Освобождението става един от най-изтъкнатите български държавници, един от строителите на буржоазнодемократичната българска държава с конституционна монархия. Изминава сложен и противоречив политически, идеен и нравствен път. Загива трагично от наемна ръка. Убийството му е подготвено от двореца. ОТ 1880 Г. е народен представител, през 1884–1886 г. е председател на Народното събрание. Участва в Съединението на Източна Румелия с Княжество България, а по-късно и на Фронта в Сръбско-българската война през 1885 г. След абдикацията на Александър Батенберг е назначен за регент в 1886 г. съдейства за избирането на Фердинанд Саксен-Кобург-Гота за княз на България в 1887 г. От 1887 Г. до 1894 г. е министър-председател.

Бил е редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН — от 1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология, биология и праисторическа археология в Брюксел.

8

Александър I (5 април 1857 Г. Верона — 17 Ноември 1893 г. Грац) — княз на България (1879–1886), генерал от българската армия (1879). Хесенски принц. Александър Йозеф фон Батенберг, син на принц Александър фон Хесен и полякинята Юлия Хауке, графиня фон Батенберг. Александър I е в родствени връзки с руския императорски двор и с английската кралска фамилия. Получава военно образование в Потсдам. Като офицер от руската армия участва в руско-турската освободителна война 1877 — 1878 година. Избран е за княз на България от Първото Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. На 27 април 1881 г. отменя конституцията и установява режим на пълномощията до 1883 г. На 7 септември 1883 г. възстановява конституцията. По време на Съединението на Източна Румелия с Княжество България той е начело на движението и е главнокомандващ българската армия в сръбско-българската война 1885 г. На 9 август 1886 г. е детрониран и на 26 август абдикира. Отказва се от българската княжеска титла и от привилегиите на принц. Оженва се за актрисата Лоазингер, графиня фон Хартенау. Като граф фон Хартенау постъпва на служба в австро-унгарската армия в Грац. Според желанието му е погребан в София в мавзолей.

Бил е интересна, богата и противоречива личност. Попада на българската историческа сцена в момент на бурно национално строителство на новоосвободената страна и на безмилостна битка между великите европейски сили за монополно влияние и подчинение на малката неукрепнала буржоазна българска държава. Въвлечен бързо, Александър Батенберг бива победен от шеметния водовъртеж на събитията и политическите страсти.

9

Фердинанд Саксен-Кобург-Гота (1861–1948) — немски принц, български княз от 7 юли 1887 г. и цар от 22 септември 1908 г. до 3 октомври 1918 г. Въвлича България в Междусъюзническата балканска война 1913 г. и в Първата световна война 1915–1918 г., през които тя претърпява две национални катастрофи. Абдикира в полза на сина си Борис III.

10

Хералдика (лат.) — помощна историческа наука за гербовете (отличителните знаци) на държавите, градовете, царстващите фамилии, дворянските родове и пр. Създадена е през XII век.

11

Меркурий — бог на търговията в римската митология, отъждествяван с Хермес в гръцката митология, водач на душите в царството на мъртвите, покровител на изкуствата и занаятите.

12

Сейф (англ.) — 1. Огнеупорна каса за пазене на ценности. 2. Помещение с такива каси.

13

Манто-колие (ФР.) — външен, страничен елемент от герб.

14

Герб; щит.