— И за Вас лично, за Вашата Банка.
— Сигурен ли сте?
— Аз не знам нищо, но Кауфман знае и той специално ми поръча да Ви предам тия думи.
Да, наистина, си каза старият банкер. Паул Кауфман знае това, което ми се готви. Ето нещата вървят към изясняване… Но аз не мога да използвам посредничеството на полковника. Това е невъзможно. Утре ще го направят генерал, достатъчно ще бъде да му подхвърлят някой кокал и той ще издаде всичко. А банкерът знаеше добре кой е Паул Кауфман. Това бе предният патрул на немската финансова група в България. Вероятно нямаше реалната сила на Бускѐ, но зад него стояха финансисти може би по-мощни от тия зад французина. Той бе и личен представител на Фридрих Круп. Ако Пари Ба, ако френската група научи за подобна среща, Банката и лично Скарлатов ги чакаха лоши бъднини. Той не искаше да рискува, а бе принуден!… Само че реши да вземе работата в свои ръце, без какъвто и да е посредник! Затова каза:
— Аз не мога да се срещна с въпросния господин Кауфман.
— Така ли да му предам?
— Точно така! И още му предайте да не се опитва да влиза в каквато и да е връзка с мене, защото ще го направя обществен въпрос. Ясно ли?
— Тъй вярно! — автоматически каза полковникът.
Банкерът стана от фотьойла. Полковникът също.
— И запомнете! Моята Банка е свързана дълбоко и завинаги с Франция. Така предайте на Паул Кауфман!
— Ще предам.
— А Вие лично изгответе ясен и подробен доклад за всичко, което казахте! Приложете и съответните документи — с каквито разполагате! Предпочитам не преписи, а оригинали.
— Но това е невъзможно!
— В България всичко е възможно! Особено ме интересуват гешефтите, подкупите както на Княза, така и на генералите.
— Господин Скарлатов, както знаете, моето лично финансово положение не е блестящо.
— Знам. Смятам, че докладът заслужава хонорара.
Банкерът излезе от салона. Светна лампата в библиотеката. Там, вградена в стената, имаше една малка каса. Негова лична. Извади от жилетката ключа на верижка. Отвори касата. Взе една пачка банкноти и се върна в салона.
— Засега хиляда. Нали толкова Ви бе загубата? Той видя как лицето на полковника изрази разочарование.
— Следващия път може би хонорарът ще бъде по-голям… зависи от Вас и само от Вас!
— Ще направя всичко, каквото е възможно!
Вече разсъмваше, а банкерът лежеше в леглото и четеше своето лично Евангелие на гръцки. Наслуки бе попаднал на Апокалипсиса. Той прочете на глас, а след това бавно, също на глас, преведе на български откъса: „И чух нещо като глас от сред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждайте!“. Какъв бе смисълът на тия думи, той не разбираше и не можеше да им даде разумно значение. Знаеше само, че се отнася нещо за търговията, за търговците, за банкерите, а може би и за него лично?…
Глава седма
Четири дни по-късно старият банкер чакаше в кабинета на Банката. Наближаваше полунощ. Той не бе запалил светлините и стоеше при прозореца. Лампите пред входа и тия в двора също не бяха запалени. Бе взел всички предпазни мерки за срещата с Паул Кауфман. Нещата се развиваха по предварително обмисления от него план. Файтонът с Никола щеше да чака на гарата. Там като случаен пътник щеше да се качи Кауфман и дойдат направо в Банката. Задната порта бе отворена. Той бе открехнал прозореца. Отвън се чуваше далечен лай на кучета. Трудно установи пряка връзка с Паул Кауфман, без това да стане достояние на шпионите на Бускѐ и Двореца. София не бе голяма, а Кауфман и Скарлатов — видни личности. За немеца банкерът имаше мнение, че е предпазлив човек, познаваше го отдавна, беше се установил в София малко след Освобождението и почти едновременно със Скарлатов. Произходът му бе неясен — австриец, германец, англичанин?… Поне в началото бе британски поданик. А най-вероятно — немски евреин. Тук започна като представител на английските бондхолдери и свърши добра работа за тях при първия заем от англичаните. Но впоследствие, когато те се оттеглиха от заемната политика в България, той остана без работа и изчезна някъде. Върна се като Генерален представител на германските финансови интереси. Нито една сделка не се извършваше без Кауфман. Всички немски фирми сключваха сделките си чрез него. Така този човек си изкарваше прехраната като слуга на богатите и силните, но бе много акуратен и верен. За това говореха годините, през които се задържа в страната. Той бе първият чуждестранен представител на западния капитал в България. Беше деен, невероятно работоспособен, вечно в движение, упорит, не се разколебаваше от временните неуспехи, винаги учтив, спокоен, дори весел човек. Такъв го познаваше Скарлатов от няколко съвместни сделки. Но той нямаше тесен контакт с Кауфман. Те бяха в противни лагери — немския и френския.