— Нима Бускѐ няма пръст?
— Разбира, се, господин Скарлатов, че има. Той Ви мрази. Той е готов да Ви удави в капка вода, да срине Банката Ви, да Ви види като просяк. Той е подозрителен, с голямо мнение за себе си. Той никога няма да забрави унижението в Юнион-клуб. Но Бускѐ не може да реши такъв въпрос!
— Вие бяхте ли в Юнион-клуб същата вечер?
— Не. Но ми докладваха. И така, господин Скарлатов, след като Бускѐ не е първопричината…
— Тогава не знам!
— Първопричината е новият държавен заем.
— И друг път са сключвани заеми.
— Само че тоя път предложението е от съвсем друг характер. Те смятат да направят обща конверсия на всички заеми, да вземат в ръцете си всички бюджетни постъпления, да въведат пълен контрол над финансите в страната. С една дума, да изградят система, аналогична на Дет Пюблик66 в Турция, или, по-точно, система, която доведе Кралство Гърция до пълен финансов банкрут и трябваше европейските сили и банки да се съберат и обсъдят мерките за спасение на държавата. Затова им е необходима тяхна банка!… Аз притежавам и доклада на Бускѐ до Пари Ба. Ето го!
Кауфман извади от джоба си един плик.
— Аз ви вярвам, господин Кауфман, но ще го взема да се запозная с доклада в по-спокойна обстановка.
Банкерът взе плика, подаден от Кауфман.
— Простете, господин Скарлатов, за неприятното съобщение. Нали си спомняте прочутата картина от Льоконт дьо Нуи „Носителят на лошите известия“. Знам, че в душата ви ще остане неприятно чувство към мене. Още един път простете, господин Скарлатов.
— Аз съм ви дълбоко благодарен — каза Скарлатов.
— Един нескромен въпрос. Ако искате, можете да не ми отговорите.
— Слушам ви — каза банкерът.
— Какво смятате да правите?
— Ще мисля… засега.
— Разбирам ви. Искате да намерите изход.
Банкерът събра сили и се усмихна.
— Не смятам, че съм победен. Битката тепърва започва.
— И аз така предполагам, че няма да… как беше на български… да легнете да Ви колят!…
— Напротив, тъкмо обратното!
— Радвам се да го чуя. Вие сте смел и силен човек. Мога ли с нещо да Ви помогна?
— Вие вече го направихте. И все пак, господин Кауфман, питам се, защо го направихте? От любов към мене?
— Бих казал — от симпатия.
— Позволете да не се съглася с това. В нашата работа симпатиите и антипатиите играят последната и най-малка роля.
— И това е вярно.
— Тогава?
— Не се ли досещате, господин Скарлатов? Интересът. Та ние сега двамата сме близки, много близки хора… Нищо не прави двама души по-единни от интереса. Ако планът, провеждан от пари ба посредством Бускѐ, успее, вие сте загубен, а и финансовата група, чийто представител съм аз, ще понесе неизчислими загуби. Тогава можете да предполагате какво ще стане с мене?… Няма да ме похвалят, нали? Нас ни грози обща опасност и аз ви предлагам съюз!
Банкерът избегна отговора и попита:
— Господин Кауфман, предполагам, че Вие вече сте имали достатъчно време да изработите контраплан срещу френската група. Бихте ли ми го съобщили в най-общи черти?
— Разбира се, господин Скарлатов. С най-голямо удоволствие! Контрапланът е толкова прост… Да се срине предстоящият договор с Франция. Тогава всичко ще си дойде на мястото.
— А по какъв начин?
— С работа. Упорита, умна работа. Трябва да се разкрият и станат публично достояние намеренията на френската група, да се обработят депутатите в Народното събрание, да се създаде обществено мнение чрез печата.
— Но на Княза и правителството е нужен заем, нужни са им пари!
— Те имат възможност да ги вземат от другаде. От нас, например…
— Знаят ли?
— Уведомени са.
— Тогава защо Вие не действате?
— Отишли са доста далеч. Имат вече предварителен договор с Шнайдер, взели са пари, подаръци…
— Тогава борбата става излишна — каза банкерът.
— Още нищо не е загубено. Французите са мудни.
— Но ако аз се опълча против Пари Ба, какво ще стане с мене и Банката ми?
— На същите начала, със същия капитал, ще Ви финансираме ние. И бъдете уверен, че при нас ще се чувствате далеч по-добре! Никога не бихме си позволили да Ви изиграем такъв кален номер!…
66