— В кабинета Ви чака господин Бускѐ.
Старият банкер не можа да скрие радостта си, че е предугадил точно ходовете на тримата директори и те, от своя страна, бяха заповядали на песа Бускѐ да дойде лично в Банката му. Все пак ще го накарам да почака малко, помисли банкерът и си сипа още една пълна чаша кафе, което започна да пие преднамерено бавно с някаква злорада наслада. Трябваше да сплаши Бускѐ, да го накара да излезе от релсите, да драматизира така картината, сякаш кризата е готова всеки момент да избухне и тогава Бускѐ да алармира Пари Ба. Не че старият банкер нямаше още няколко запасни хода. С тях неминуемо можеше да предизвика политически скандал. Беше събрал добра колекция от донесения, разписки, оригинални бележки, писма и преписи за рушветчийството на Княза, министрите и генералите. Тази колекция непрекъснато се попълваше. Но тогава щеше да отреже собствения си път за каквото и да било споразумение с Пари Ба. Той не беше убеден, че по тоя начин ще навреди и на Княза, но значеше да стане негов смъртен враг, а с това дейността на Скарлатов и неговата Банка в страната се поставяше под въпрос. Не, той нямаше да използва тези отчаяни ходове, но щеше да запази колекцията за по-благоприятен момент, когато ще бъде силен! Тогава щяха с лихва да му платят и нервите, и безсънните нощи!… Засега обаче и дума не можеше да става за някаква печалба! Сега борбата бе за оцеляване на Банката.
Той нарочно слезе по тайното извито стълбище, което водеше през скритата врата в кабинета му. По тоя начин знаеше, че макар и за миг, ще изненада Бускѐ и ще види истинското му състояние. А всяка изненада означаваше психологическо предимство. Той тихо открехна замаскираната врата, която изглеждаше част от библиотеката, и се удиви от вида на Бускѐ. Последният се разхождаше напред-назад в кабинета и си говореше нещо сам на родния си език. Явно не бе на себе си. Бускѐ не го забеляза веднага, така че банкерът има възможността да го наблюдава по-дълго, отколкото бе очаквал. Когато Бускѐ го видя, той просто не можа да реагира, а като се съвзе, каза:
— По дяволите, защо не влязохте като хората от вратата!
Това бе грубост, проява на невъзпитан човек, каквато бе истинската му същност. Случката предопредели цялото по-нататъшно поведение на Скарлатов.
Щеше да противопостави на арогантността аристократичната любезност. А той беше майстор на етикецията! Избра за разговора френския език и с дълбоко учудване възкликна:
— Но, господине, аз съм у дома си, в собствения кабинет!…
Говореше му с усмивка като на малко, непослушно дете.
— Седнете, господин Бускѐ, Вие сте очакван и скъп гост в моята скромна Банка.
Бускѐ, объркан, седна в близкия фотьойл. Бе потресен. Всичко бе очаквал, но не и такава любезност. Той искаше да се вземе в ръце, да събере мислите си, но старият банкер му пречеше с говоренето си.
— Имате измъчен вид. Трябва по-малко да работите. Но това е естествено… Големите работи ги вършат големите хора!… Ние им се възхищаваме, когато раздават къс по къс себе си, но не можем да бъдем като тях…
Скарлатов отиде при стъкления шкаф с напитките.
— Какво бих могъл да предложа на скъпия гост? Арманяк? Вино?
Бускѐ отрицателно кимна с глава. Тогава старият банкер седна в най-близкия до Бускѐ фотьойл. Съчувствие и загриженост се четеше по лицето му.