— Мога ли да направя нещо за Вас?
Изведнъж Бускѐ нервно заговори:
— Господин Скарлатов! Аз съм обиден! Дълбоко съм Ви обиден! Вие ме пренебрегвате! Вие ме дискредитирате! Вие не ме уважавате!…
Бускѐ спря, погледна банкера. Смяташе, че последният бурно ще реагира. Но Скарлатов мълчеше и доброжелателната усмивка не слизаше от лицето му.
— Е, какво мислите по всичко това? Говорете!
— Какво да кажа… Аз Ви слушам, господин Бускѐ, и си мисля как хората не могат да се разберат, макар Създателят да им е дал език да говорят… Не знаех, че съм могъл да засегна такъв голям човек!… Та кой съм аз? Малък банкер в малка страна! Но ако мислите, че с нещо съм Ви засегнал, готов съм да направя всичко, за да разсея Вашето съмнение!…
Бускѐ го прекъсна. Той не можеше дори да слуша учтиво.
— Вместо, господине, ние да бъдем в един лагер, да ми помагате, да ме подкрепяте, Вие заставате…
Бускѐ млъкна. Той разбра, че настъпва в област, където без преки доказателства само би развалил нещата.
— Аз Ви слушам внимателно, господин Бускѐ. Не разбрах само къде аз заставам?…
— Не ми помагате…
— Господин Бускѐ, когато дойдохте за пръв път в България, ако си спомняте, аз бях първият човек, който Ви посети pour faire une visite d’amitie69. Макар и малък финансист, но изхождащ от същите кръгове, чийто официален представител бяхте Вие, мислех, че ще мога с нещо да облекча Вашите начални стъпки и да поставя основите на бъдещата ни съвместна работа. Кажете ми, как ме посрещнахте тогава?…
Скарлатов никога нямаше да забрави това посрещане. Той щеше да го помни до края на живота си. И дори в миговете, когато смяташе, че е длъжен да помогне на Бускѐ, беше достатъчно само да възстанови в съзнанието си този епизод, за да се спре.
— Да оставим това настрана, господине! — каза Бускѐ.
— Готов съм. От моя страна мога да ви уверя, че не питая никакви лоши чувства към вас.
— Това не е вярно. Спомнете си Юнион-клуб!
— Господин Бускѐ, повярвайте ми, по тоя път доникъде не можем да стигнем…
— Господин Скарлатов, напоследък някои кръгове водят кампания срещу мен.
— Срещу вас?
— Не се правете на наивен! Това са ваши приятели, ваши политически съмишленици!
— Господин Бускѐ. Човек не може да избере родителите си, камо ли приятелите си. Аз нямам приятели, а имам делови връзки с хората. Що се касае до принадлежността ми към народно либералната партия, която в момента управлява, все едно да обвиниш Людовик XVI, че е роялист!… Виждате сам колко несериозно е всичко това!
— Вие бихте могли да спрете опозицията, да й се противопоставите, да й повлияете.
— Но това не са деца, а възрастни хора със свое политическо минало и твърди убеждения. Техните партии са също едни от най-старите, най-големите и най-влиятелни в страната. Те също са ръководили дълги години държавата и може би пак ще я ръководят. Помислете какво биха сметнали хората, какво би станало с моя авторитет, ако аз се нахвърлях върху политическите си противници в зависимост от това към коя партия принадлежат?!
— Ако беше само до моята личност — каза Бускѐ, — щеше да бъде добре, но те нападат финансовите кръгове, към които принадлежим и двамата.
Скарлатов бе помислил, че Пари Ба е инструктирала Бускѐ да поднесе нещо като нота — заповед, но бързо отхвърли тази мисъл. Ако беше така, той нямаше да е толкова разстроен.
— Досега не съм получавал указания в този смисъл — излъга Скарлатов.
— Представител на Пари Ба в момента съм аз и аз изисквам това!
— Господин Бускѐ, вие се самозабравяте. Това е частна банка, моя Банка. Тя наистина е свързана с Пари Ба, както всяка малка банка е свързана с някоя голяма. Простете, че ви припомням тези взаимоотношения. Известно е как биха се отнесли във високите финансови кръгове, ако чуеха вашата перифраза на I’Etat — c’est moi!70
— Можете и това да им докладвате, господине. Напоследък нали с това се занимавате?
Старият банкер в миг съобрази, че Бускѐ прави блъф. Вероятно е усетил, че Пари Ба получава информация и от друго място. Но не знаеше откъде. Явно бе, че Централата с нищо не би издала тайната преписка с банкера. Бускѐ се боеше за себе си и стреляше напосоки — дано отнякъде се обади скритият му враг!…
— Господине, за трети път в нашия разговор Вие ме обиждате. И ако досега не съм писал в Централата за това, не значи, че след Вашите думи няма да го сторя. Аз не ще Ви питам какво Вие пишете за мене и моята Банка!…