— И какво съм писал?
Банкерът изпита огромното желание да цитира някои откъси от секретните телеграми на Бускѐ, които държеше в своята лична каса горе, на втория етаж в библиотеката. Но знаеше, че не е нито времето, нито мястото, нито пък Бускѐ е човекът, пред когото трябваше да издаде какво знае. Затова спокойно отговори:
— Каквото сте пожелали, господин Бускѐ. Нищо тайно няма да остане. Бъдете уверен, че при една среща с директорите на Пари Ба те ще ми съобщят.
— А защо сте толкова уверен?
— Защото те са възпитани хора.
Този път засегнатият бе Бускѐ. Той разбра, но не посмя да реагира. Все едно, че не бе разбрал.
— Имам да Ви съобщя важно известие от Централата. Получих го от директора Торс. Ето го! Можете да го прочетете!
Бускѐ подаде един плик на банкера, но той не го взе.
— Писмото е до Вас лично, господин Бускѐ, ще Ви бъда благодарен, ако устно ми съобщите пункта, касаещ мен.
— Пишат, че трябва тясно да сътрудничим в тия трудни дни.
— Аз винаги съм бил готов.
Бускѐ с мъка продължи:
— Държат аз да се консултирам с Вас по всички въпроси.
— Това наистина е вече ново и неочаквано за мен!…
— Е, господин Скарлатов. Готов ли сте на такова сътрудничество?
Не. Скарлатов не бе готов на такова сътрудничество в момента. Освен това щеше да бъде глупаво от негова страна да даде всичко, за да помогне Бускѐ да се измъкне от тая каша. Какво щеше да спечели? Едно любезно благодарствено писмо. Затова реши да се измъкне от прекия отговор.
— Вие казахте „тия трудни дни“… Как да го разбирам? Както досега ли? И като се измъкнете от „тия трудни дни“, сътрудничеството ще отпадне? Ние никога не сме си сътрудничили! Две години, откак сте в България — защо именно сега решихте това?
— Не аз.
— И после, господине, какво ще е това сътрудничество? Кой ще взима крайното решение?
— Естествено аз!
— А отговорността при неуспех ще нося аз, така ли? И защо се налага да сътрудничим?
— Защото се подготвя заем.
— Нима?
— Господин Скарлатов, ако продължавате да играете ролята на неосведомен, разговорът ни става излишен!
— Зависи кой е осведомителят — опозиционната преса, германската, австрийската?… Не е все едно откъде научаваш. Аз знам това, което всички знаят. И точно тоя въпрос се мъча да изясня. Вие ли ме заобиколихте, или Централата. Ако е Пари Ба, аз нямам претенции към Вас. Ако това е Ваше дело, чакам обяснението!
Бускѐ мълчеше. Той не искаше да отговори.
— Е, господине? Вие в тези години се смятахте безпогрешен. Вие направихте всичко възможно да ме отдалечите от Пари Ба, да скъсате връзките ми с нея. Вие действахте, меко казано, непрофесионално! Вие осъществявахте директно връзката с Княза и правителството на генералите, като афиширахте тази връзка. Според мене Вие, господине, нямате необходимите данни и подготовка, за да осъществите политическите задачи, които Ви поставя Пари Ба. Не се сърдете, но това е мое мнение. А в лицето на моята Банка Вие имахте прекрасна база.
— Тази база е малка — каза Бускѐ. — Вашата банка не отговаря на новите изисквания. Заемите, които сме отпуснали на България, достигат астрономически цифри. А гаранциите, гаранциите?… Там е въпросът, господине!
— Моята банка можеше да се разшири, да уголеми дейността си, за да отговори на новите условия!
— Вече не може.
— Благодарение на вас, господин Бускѐ. И все пак аз съм доволен от вашия отговор. Благодаря ви!
— За какво?
— А нима не разбирате? Щом моята банка не отговаря на новите изисквания, тя е излишна!
— Това не е вярно!
— Тя вече не е необходима на Пари Ба или на вас лично?
— Не, не ме разбрахте.
— Разбрах ви много добре! А сега кажете ми, изпращали ли сте доклади до централата, настоявали ли сте тя да скъса връзките си с мене? Казвали ли сте, че моята банка е излишна? Предложили ли сте план за нова, чисто френска банка?
— Не.
Старият банкер нищо не отговори. Можеше с една дума да изобличи Бускѐ, но нямаше смисъл.
— Господин Бускѐ, както виждате, разговорът не доведе доникъде. Предайте на централата, че в най-близко време бих искал да се срещна с ръководството. Предайте им, че основният въпрос, който ме интересува, е какво възнамеряват да правят с мене, банката ми и добрия алианс помежду ни. Пак повтарям! За да съществува банка в малка страна, тя по принцип следва да бъде дъщерна, със своя майка в лицето на голяма, международна банка. Е, добре! Отказва ли се майката Пари Ба от мен? Докато не получа този отговор, аз ще остана настрани от битката! В зависимост от него ще определя и моето бъдещо поведение! Това, което очаква мен и Банката, не ми е безразлично! Оставам с най-дълбоки почитания…