Земя за прицел

Старият банкер се изправи. Бускѐ бе принуден да стане. Разговорът бе свършил.

Глава девета

Във всяко дело, изискващо нерви, напрежение и упоритост, настъпва един период на безразличие, независимо, че се касае за собствената съдба. Често пъти хората със сизифови мъки71 докарват една работа почти до успех и точно когато трябва още малко усилие, едно последно малко усилие, тогава настъпва безразличието. Големи дела са били проигравани по този начин. Мъдрата природа, според банкера, бе предвидила това състояние като милост към бъдещите мъки и страдания, за да се посрещнат с притъпено съзнание. Така сърната, която дълго бяга от кучетата, в даден миг се примирява и се оставя да я разкъсат. Така може би осъденият на смърт, който чака изпълнението на присъдата, я посреща с известно безразличие. В своя живот банкерът нямаше кумири. Той умееше да прави разлика между обикновената човешка природа и положението, което бе достигнал човек в обществената пирамида. Защото природата бе една — и добра, и лоша, и за бедни, и за богати, но по никой начин не бе необяснима и необикновена. Наистина заложбите не можеха да се пренебрегнат, но колко хора с едни и същи заложби постигаха коренно противоположни резултати в своята дейност!… Едни на върха, други в калта! Важни бяха не заложбите, а обстоятелствата, късметът, щастието, случайността — както щеш го наречи! А това не зависеше от човека. Следователно — и дейността му беше зависима. Според него тя представляваше резултантна от сблъсъка на желанията, стремежите и волята на милионите хора, които живееха в света заедно с отделния човек. А не по-малко и от тия, които бяха живели преди него, от природната среда, па даже и от планетите, от вселената… И като единствена проява на независимост от обстоятелствата в критичния момент на избор оставаше само волята. Но тя бе толкова малко в човека и така неравномерно разпределена!… Именно тази свободна воля, дадена на човека от природата, сякаш за да му се надсмее, той можеше да използва само в кратък миг, само в критичния миг. Скарлатов не вярваше в съществуването на особени свръхсъщества. Обичаше понякога да разглежда великите личности като обикновени хора, които също е трябвало да удовлетворяват своите нормални потребности и нужди. Общо взето той уважаваше победителите и късметлиите, независимо от тяхната морална същност, и с презрение се отнасяше към победените. С удоволствие четеше за Александър Македонски72, смяташе Юлий Цезар73 за велика историческа личност, а Помпей74 за нищожен. Що се касае до Наполеон Бонапарт75, той бе играл особена роля в неговия живот. Може би в негово лице се бяха съчетали двата фактора — обстоятелствата и волята!… Затова той като маяк привличаше птиците, летящи в мрака, амбициозните слепи птици — хора със стремеж към славата. Това беше на младини. А сетне видя картината на Деларош „Наполеон след битката при Ватерлоо“. Един грохнал, уморен човек седи на стол в бедна стая, с отпуснат корем, с ботуши над коленете, с почти окапала коса — така както изглеждат тия, които са пропуснали критичния миг. От тая картина лъхаше безсрамие и това безсрамие го порази. Той си купи илюстрованата картичка от картината и понякога я разглеждаше горе в библиотеката. Тогава се закле в себе си да не изпадне никога в това състояние. Той се отказа от славата в името на умереното приличие. А това до известна степен значеше уважение към останалите хора, срам от тях. И ето, в тази дълга утрин след излизането на Бускѐ, летаргията и сънливостта постепенно го обзеха. Идваше лятото… Той си мислеше за село, за къщата, за гледката, за разходките по околностите и чувстваше как волята за действие го напуска. Приятно му бе да се отдаде на мечти, в които нищо да не прави. Това, да престане да се бори, бе най-важният елемент на мечтата.

Така старият банкер седеше в кабинета си сам със своите мисли. Стана му неприятно, когато тихо влезе Туше Динев. Облечено както винаги — бедно, но чисто, момчето и този път не носеше вестници. Не ги носеше вече две седмици подред, но Скарлатов, потънал в своята дейност, не забеляза отсъствието му. Вестниците се получаваха редовно в Банката. Той редовно ги четеше, но не се и запита кой ги донася. Освен това не бе свикнал момчето да идва сутрин, в разгара на работата, а следобед, когато бе приключил вече деня. Банкерът не погледна повече към него.

71

Сизифови мъки — от Сизиф, герой от гръцката митология. Според легендата за него той бил пратен в подземното царство и наказан от боговете вечно да търкаля нагоре по един хълм камък, който се търкалял пак надолу.

72

Александър Македонски (356–323 до н.е.) — цар на Древна Македония и велик пълководец на античността. Син на Филип II Македонски и ученик на Аристотел. Завладява цяла Мала Азия, Сирия, Египет, Месопотамия, Персия и обширни области в Средна Азия. Империята му се простира от р. Дунав до р. Инд и е най-голямата в древността. Умира от чума във Вавилон.

73

Цезар, Юлий (100–44 до н.е.) — римски държавен деец, талантлив пълководец и писател. Покорява цяла Галия и Британия. Предизвиква гражданска война, за да се провъзгласи за диктатор. Написва „Записки за Галската война“, „Записки за гражданската война“, „Трактат за аналогията“ и др. Убит от заговорници-сенатори начело с Касий и Брут, привърженици на Републиката.

74

Помпей, Гней (106–48 до н.е.) — римски военачалник и политически деец. Ръководи войската при потушаване въстанието на Спартак и въстанията в Испания. Повежда борба срещу Цезар за еднолична власт, но претърпява поражение и избягва в Египет.

75

Бонапарт, Наполеон (1769–1821) — френски държавен деец и пълководец, пръв консул на Френската република, император на французите, издига се в армията по време на Френската революция. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. В 1812 г. нахлува в Русия и е разгромен. Второто му поражение е през 1813 г. в Лайпцигската битка. Отрича се от престола и е заточен на остров Елба. На 1 март 1815 г. отново завладява властта (100-те дни на Наполеон), но в битката при Ватерлоо (18 април 1815) претърпява окончателно поражение. Изпратен е пак на остров Елба, където и умира.