Самото здание бе на три етажа. Банковото подземие не се виждаше, но старият банкер знаеше, че бе изградено здраво, дълбоко под земята, цялото от камъни, бетон и желязо, със стоманени врати и секретни ключалки. Там бе трезорът25, сейфовете с ценности и ценни книжа. Това бе една от първите постройки в София, изградена от гранитни камъни, тухли, цимент и бетон. Скарлатов първи бе внесъл цимент от Англия за водопровода от Витоша. Сградата бе симетрична. Първият етаж, по-точно — rez de chaussee, се издигаше не много високо над двора. Една стълба от двете страни, оградена с медни, лъскави перила, водеше до площадката пред входа. Долу, където започваше стълбата, имаше два пилона с електрически фенери, които осветяваха двора и самата банка. Така вечер, залято от светлина, бялото здание изглеждаше особено красиво. Той бе влюбен в електричеството и смяташе, че има голямо бъдеще. Обичаше светлината и удобствата, които то носеше. Затова пръв електрифицира цялата къща. От площадката се влизаше в самата банка. Вратата бе дъбова, масивна, с две крила и медни кабъри, изобразяващи звезди с пет лъча върху тъмното дърво. Над вратата, в пространството между нея и балкона, с изпъкващи полирани букви, отлети от мед, бе изписано пак „Търговска банка Скарлатов и &“. От двете страни на входа се виждаха широките двойни прозорци, закрити от бронзови решетки с инкрустирани лъвове. Тия декоративни решетки създаваха чувство на сигурност в клиента. Един дълъг коридор прорязваше вътрешното пространство на първия етаж на две и стигаше до широката мраморна стълба, водеща към втория етаж. Вляво на коридора бе голямата банкова зала с гишетата. Вдясно — стаята на секретаря, чакалнята и неговият личен, обширен кабинет, излизащ на стъклена веранда. И още една малка стаичка за почивка, свързана с кабинета с маскирана врата като част от библиотеката. Вътрешна стълба във вид на серпентина водеше от тази стаичка право за горния етаж. Имаше и още едно помещение, което бе запазил за бъдещото разширение на банката. Официалният вход за самата къща обаче не бе през банката, а от страничната малка, тиха уличка. Вторият етаж бе изцяло зает от жилището на банкера. Един голям салон за приеми с балкон, надвиснал над входа на банката, обширна трапезария, голяма стая-библиотека с камина, спалнята, една по-малка спалня, където всъщност старият банкер спеше, и още една стая. И най-горе, в полуетажа, живееха хората, заети с домакинството на банкера. Полуетажът отвън бе целият облицован с медна ламарина, с плавно извити и заоблени контури във форма на правилен трапец, върху който се открояваха един прозорец в средата и два симетрични отстрани. А най-горе се виждаше парапетът на малко балконче-белведере, което извеждаше на самия покрив с висок стоманен прът в средата, завършващ с платинен шип — гръмоотвода, и вляво — ветропоказалец с четирите посоки на света и флаг от медна ламарина, показващ откъде духа вятърът. Красиво разположените комини и отдушници, както и двете кулички, оформени също от медна ламарина, правеха този покрив едно завършено архитектурно цяло.
25