Той е добре осведомен, си помисли Скарлатов. Запознал се е с досието ми.
Тюретини дружелюбно хвана за лакътя стария банкер и го погледна право в очите. Беше висок колкото него.
— Ето какъв сте бил, господин Скарлатов…
Дали това значеше добро, или лошо, старият банкер не можеше да определи. Тюретини го заведе до единия фотьойл при малката масичка, почака да седне Скарлатов, после се разположи на другия. Старият банкер веднага прецени, че има работа с потомствен аристократ, чиито маниери са придобити още от майчината утроба. Цялото лице на Тюретини излъчваше интелигентност и енергия. Сякаш не бе пътувал през нощта. Изглеждаше напълно свеж. От тия живи, черни очи бликаше ум като фарове в мрака и смущаваха банкера.
На вратата се показа лакей с червена ливрея, по бели чорапи и златни нашивки.
— Какво ще обичате, господин Скарлатов?
— Кафе.
— Сякаш отгатнахте моето желание… Кафе и коняк — добави тюретини, без да се обръща към лакея. Последният излезе. — С какво дойдохте, господин Скарлатов?
— С коне и купе.
— Най-хубаво е човек да пътува с коне. Така може да разгледа всичко. Влакът е наистина бързо превозно средство, но ти отнема възможността да гледаш спокойно, да запомниш местата и хората… аз винаги съм прекосявал България нощем. Само на разсъмване веднъж видях планини… Отвсякъде! България вероятно прилича на Швейцария?…
— Имаме и равнини, и море.
Скоро лакеят донесе кафето и коняка. Тюретини наля коняк в кристалните чаши, след като предварително ги огледа на светлината. Двамата се чукнаха.
— Пожелавам ви, господин Скарлатов, много, много здраве, дълъг живот и успехи!
— На мене не оставихте нищо да прибавя. На вас също пожелавам големи успехи в работата и личния живот!
Настъпи пауза. После лицето на Тюретини стана сериозно и напрегнато. Той заговори:
— Господин Скарлатов, запознах се подробно с конфликта между чиновника Бускѐ и банкера Скарлатов. С Бускѐ не бих искал да се занимаваме. Той е от друга порода, не особено чиста… англичаните не биха търпели нерасово животно, но ние търпим! И знаете ли защо? Защото хапе, лае и пази Банката, пази нашите интереси и тия на нашите вложители. А това е по-важно, отколкото хората да се възхищават от него, нали така, господин Скарлатов?
Банкерът нищо не отговори.
— Той досега добре се справи с работата. Нашите притежатели на титри по миналите заеми получават редовно дивиденти и свръхдивиденти. Те са доволни. Доволни сме и ние. Именно затова предприехме следващата стъпка — нов заем с конверсия80 на всички стари заеми. Сега отвсякъде ще потекат пари. Хората са сигурни в изплащането и печалбата.
— Но конверсията е свързана с друг план — въвеждането на Дет Пюблик, както е в Турция. Не можеш да храниш едно магаре с камъни и да чакаш да ти носи товара! Магарето просто ще умре.
Тюретини искрено се засмя.
— Продължете, господин Скарлатов.
— Напоследък в цял свят се забелязва тенденцията към негарантирани заеми, или по-скоро — към политически гарантирани заеми…
— Това е самата истина.
— А заемната политика на Пари Ба е свързана преди всичко с материални гаранции. Това унижава малките нации и държави. Те са склонни да лавират в противоречията между големите и да измъкват като безпризорни песове кокала оттам, откъдето падне. Светът се промени, господин Тюретини, и заемът вече не е банкова операция, а преди всичко политика!…
— Може би сте прав, господин Скарлатов… Вие навлизате в областта на стратегията, и то далечната… Не мислете, че и при нас всичко е наред. И при нас се водят спорове. И при нас още много не е решено.
— А какво е вашето лично мнение, господин Тюретини?
— Каквото е и вашето. Не бива да си затваряме очите! Аз също съм на мнение, че въвеждането на Дет Пюблик, тоест на пълен финансов контрол, е излишно, непопулярно и свързано с бъдещи усложнения.
— А какви са вашите възможности да не допуснете това?
— Мисля, че шансовете са на моя страна. Ние също дълбоко сме свързани с политиката на франция. Преди да отпътувам, имах среща с външния министър господин Делкасе. Той е склонен да се откажем от пълния контрол. Освен това аз поемам източния сектор.
— Това е добре.
80