Аристофан
Жабите
КСАНТИЙ
ДИОНИС
ХЕРАКЪЛ
МЪРТВЕЦ
ХАРОН
ХОР ОТ ЖАБИ
ХОР ОТ ПОСВЕТЕНИ В МИСТЕРИИТЕ
ЕАК
ПРИСЛУЖНИЦА НА ПЕРСЕФОНА
ДВЕ КРЪЧМАРКИ
РОБ НА ПЛУТОН
ЕВРИПИД
ЕСХИЛ
ПЛУТОН
Действието в началото на пролога се развива в неопределена област на Гърция. От втората част на пролога до края на комедията то протича в Подземното царство.
ПРОЛОГ
Сцената представлява две къщи: вдясно е къщата на Херакъл, вляво — на Плутон.
Влизат Дионис, облечен в шафранова женска дреха, върху която е наметнал лъвска кожа, и неговия роб Ксантий, седнал на магаре.
КСАНТИЙ
Да кажа ли една шега, стопанино,
от тези, дето все разсмиват зрителя?
ДИОНИС
Каквото искаш, само не „Измъчен съм!“
Това не казвай, че ми се е втръснало.
КСАНТИЙ
А нещо друго смешно?
ДИОНИС
Без „Премазан съм!“
КСАНТИЙ
Тогаз една голяма глума.
ДИОНИС
Казвай я
спокойно. Но да не речеш…
КСАНТИЙ
Какво сега?
ДИОНИС
„Като прехвърлях сопата, досра ми се.“
КСАНТИЙ
Или че, като нося тези тежести,
ще пръдна, ако те не бъдат смъкнати?
ДИОНИС
Недей, че ми се доповръща, моля те!
КСАНТИЙ
Що трябваше да нося туй багажище?
Не правя нищо с него аз, за разлика
от Фриних, Ликис и Амипсий, с вечните
багажища в техните комедии!
ДИОНИС
Недей така. Че като зрител видя ли
подобни остроумици, отивам си
по-стар с година цяла, че и с повече.
КСАНТИЙ
Ох, бедният ми врат, ох, триж нещастният!
Хем тъжно, хем да не говоря весело!
ДИОНИС
Това не е ли дързост и разпасаност!
Та сам аз, Дионис, синът на Бъчвата,
се бъхтя пеш, а него — на магарето,
да не се мъчи, да не нося тежести!
КСАНТИЙ
Не нося ли?
ДИОНИС
Как носиш, като яхаш, бре!
КСАНТИЙ
Ей туй на нося.
ДИОНИС
Носиш!
КСАНТИЙ
Много тежко е!
ДИОНИС
Не носи ли магарето товара ти?
КСАНТИЙ
Но не и този, който нося, бога ми.
ДИОНИС
Как носиш ти, бре, носи те магарето!
КСАНТИЙ
Не зная, ала смачка ми се рамото.
ДИОНИС
Добре, щом нямаш полза от магарето,
Вземи, че го носи на раменете си.
КСАНТИЙ
Ох, беден аз! Защо не бях във флотата,
че да ти кажа: „Хайде, наревавай се!“
ДИОНИС
Я слез, подлецо! Пък и ето, вече съм
до портата, където първо трябваше
да се отправя.
Чука на вратата на Херакъл
Ей, момче, момченце, бе!
ХЕРАКЪЛ (отваря, на себе си)
Кой блъска тъй вратата? По кентавърски
налита някой.
Вглежда се в Дионис, удивен.
Я кажи ми, кой си ти?
ДИОНИС (тихо на Ксантий)
Момчето…
КСАНТИЙ
Е?
ДИОНИС (тихо)
Та не видя ли?
КСАНТИЙ
Що е то?
ДИОНИС (тихо)
Как страшно се уплаши!
КСАНТИЙ
Луд си, бога ми!
ХЕРАКЪЛ
Не мога да не прихна в смях, заклевам се!
Аз хапя устни, ала все пак — смея се!
ДИОНИС
Ела насам, човече. Нещо трябваш ми.
ХЕРАКЪЛ
Не мога да сдържа смеха си, гледайки
как лъвска кожа над шафран е метната.
Защо са боздуганът и котурните?
Къде си ходил?
ДИОНИС
Служих у Клистенови.
ХЕРАКЪЛ
Воюва ли?
ДИОНИС
И пратихме на дъното
дванадесет-тринайсет вражи кораба
ХЕРАКЪЛ
Вий, двамата?
ДИОНИС
Кълна се!
КСАНТИЙ (тихо)
Е, събудих се!
ДИОНИС
Веднъж, когато си четях на кораба
трагедията „Андромеда“, страшна страст,
представяш ли си, порази сърцето ми.
ХЕРАКЪЛ
Как, страст? Каква страст?
ДИОНИС
Като Молон — мъничка.
ХЕРАКЪЛ
И за жена?
ДИОНИС
О, не!
ХЕРАКЪЛ
За момък?
ДИОНИС
Пазил бог!
ХЕРАКЪЛ
За мъж!
ДИОНИС
Ба, ба!
ХЕРАКЪЛ
Навярно със Клистен си спал?
ДИОНИС
Недей, не се шегувай, братко, зле ми е!
Една такава страст! Унищожава ме!
ХЕРАКЪЛ
Каква, бе, братче?
ДИОНИС
Не намирам думите.
Все пак ще ти го кажа чрез загатване.
Кажи, чорба да ти се е приискало?
ХЕРАКЪЛ
Чорба? Хиляда пъти във живота ми.
ДИОНИС
Разбра ли, или искаш нови примери?