КСАНТИЙ
Какво така Есхила е раздразнило?
СЛУГАТА
Есхил трагическия трон заемаше
като най-първи в драмата.
КСАНТИЙ
А кой е днес?
СЛУГАТА
Щом тука слезе Еврипид, започна той
да дава представления пред разните крадци,
отцеубийци и мошеници, които нямат чест,
и тази публика, влудена от софизми,
речи, въртели, го сметна за най-мъдър сред поетите,
и тъй, издигнат, присвои той онзи трон,
на който бе Есхил.
КСАНТИЙ
Не го ли погнаха?
СЛУГАТА
Не, но народът искаше решение,
посочващо по-вещия в изкуството.
КСАНТИЙ
Народът от негодници?
СЛУГАТА
Да, бога ми,
и виковете до небето стигнаха.
КСАНТИЙ
Есхил — той мигар нямаше съюзници?
СЛУГАТА
О, честните са малцинство — и тук е тъй.
(Посочва публиката.)
КСАНТИЙ
Добре де, ами Плутон как ще действува?
СЛУГАТА
Ще учреди той съд и състезание,
проверка на изкуството им.
КСАНТИЙ
Как така
Софокъл няма никакви претенции?
СЛУГАТА
Не, не, Есхила, идвайки сред мъртвите,
целуна той, подаде му ръката си
и му отстъпи трона без оспорване.
Сега бил, казва Клидемид, в резервата:
ако Есхил излезе победителят,
ще си стои; но ако не, така твърдял,
ще се пребори с Еврипид в изкуството.
КСАНТИЙ
Тъй, значи, а?
СЛУГАТА
Да, подир малко, бога ми.
И тука ще се правят страшни работи.
С везни ще се измерва тук поезия!…
КСАНТИЙ
Трагедии ще мерят като агнета?
СЛУГАТА
… ще изнесат словесни мерки, линии,
калъпи плътни…
КСАНТИЙ
Ама как, за тухли ли?
СЛУГАТА
… и диаметри, клинове. Че стих по стих
щял да изпитва Еврипид изкуството.
КСАНТИЙ
Есхил, изглежда, ще е недоволствувал.
СЛУГАТА
Привел глава, той с бичи поглед стреляше.
КСАНТИЙ
И кой ще съди?
СЛУГАТА
Там бе мъчнотията.
Че с познавачи те не разполагаха.
Есхил не се погаждаше с атинците…
КСАНТИЙ
Мнозина май броеше за разбойници.
СЛУГАТА
… а другите не смяташе за сведущи
в поезията. Тъй че предоставиха
на твоя господар, като на опитен.
Да влизаме. Когато господарите
са притеснени, ние си изпащаме.
ХОР
Зная, че този поет гръмовержец ще пламне от страшен
гняв, като види бъбривия свой съперник да точи
зъби. Тогава, обзет от ужасна ярост,
с поглед ще го стрелне той.
Спор със слова конегриви и шлемовейни ще почне,
облак от остри трески и от стружки ще литне, когато
почне съперникът бой срещу вихрото слово
на дълбокия поет.
Той пък настръхнала грива от гъсти косми ще вдигне,
сбърчил ужасните вежди, с рев ще издума забити
с гвоздей слова, от дъска ще ги изтръгне
със гигантския си дъх.
След това, мелещ безспир, изпитател на словото, боек,
остър език, завистливо разтърсвайки поводи, злобно
режейки думите, ще разруши на сърцето
тежкия и дълъг труд.
ТРЕТИ ЕПИЗОД
Явяват се Еврипид, Дионис и Есхил.
ЕВРИПИД (към Дионис)
Не ще отстъпя трона, стига доводи!
Твърдя, че съм по-вещият в изкуството.
ДИОНИС
Защо мълчиш, Есхиле? Та не чуваш ли?
ЕВРИПИД
Май първо ще ни важничи — той винаги
ни баламосва в своите трагедии.
ДИОНИС
Човече, не приказвай тъй наперено!
ЕВРИПИД
Отдавна го познавам аз, разбрал съм го —
та той представя дивото, упорното
с уста бъбрива, буйна и несдържана,
не се наддумва, все му гръмки речите.
ЕСХИЛ
Така ли, сине на богиня селянка?
Това от тебе, майстор по бърборене,
шивач на дрипи и творец на просяци?
Но ти ще ми платиш!
ДИОНИС
Есхиле, сдържай се,
не се гневи, не горещи сърцето си!
ЕСХИЛ
О, не преди да съм направил явно, че
нахалствува един творец на куцльовци!
ДИОНИС
Момчета, агне, черно агне дайте ми!
Че буря ще се разрази, подготвя се!
ЕСХИЛ
Ти, събирач на разни критски песнички,
въведе скверни бракове в изкуството!
ДИОНИС
Постой за миг, Есхиле, уважаеми!
А ти, бедняко Еврипиде, махай се,
ако си умен, бягай от градушката,
че ще те перне с ядно слово в слепите
очи и в миг ще изтече… „Телефът“ ти.
А ти не с гняв, Есхиле, ами кротичко
съди и слушай как те съди. Бива ли
поети да се хулят като някакви хлебарки?
Та не пламвай като борина!