А не самия тебе!
ЕВРИПИД
И почвайки, аз никого бездеен не оставях
О, не, у мен говореха слугата и жената,
стопанинът и бабата, момичето…
ЕСХИЛ
Е, мигар
за тая дързост ти не си заслужил смърт?
ЕВРИПИД
Кълна се,
постъпвах като демократ!
ДИОНИС (към Еврипид, тихо)
Я остави ги тия!
Подобно отклонение не ще ти е полезно.
ЕВРИПИД
След туй, научих тези тук
(посочва публиката)
да дрънкат…
ЕСХИЛ
Потвърждавам.
Но по-добре да пукнеше, преди да ги научиш!
ЕВРИПИД
… да мерят с тънки способи и с ъгломер словата,
да мислят, гледат, въртели да правят, да хитруват,
да подозират вредом зло, да размишляват…
ЕСХИЛ
Тъй е.
ЕВРИПИД
… извеждайки домашните, познати нам въпроси,
и тъй съм контролируем. Че знаейки нещата,
те контролират моето изкуство; шум не вдигах,
да им отнемам разума, до страх не ги довеждах
с Мемноновци и Кикновци върху коне с дрънкулки.
Кои са учениците на двама ни? Ще чуеш:
Мане, Формизий, Мегенет са негови, прочути
с бради, с тръби и с копия, с разкъсващи насмешки,
а моите са Клитофбнт и Терамен умникът.
ДИОНИС
Кой, Терамен ли? Мъдър е, способен е на всичко!
Изпадне нейде в бедствие и ха, току затънал,
а в миг спасява се! Не е от Хиос, а от Кеос!
ЕВРИПИД
Да, да, и на таквиз неща
съм учил зрителя си аз,
въвеждайки мисловен ред,
разбор в изкуството, и тъй
да схване и да разбере
например как е по-добре
да управлява своя дом,
като запитва: „Как е туй?
Онуй къде е? Кой го взе?“
ДИОНИС
Кълна се в боговете, днес,
като се връща у дома,
атинецът крещи така:
„Къде е моето гърне?
И кой главата е изял
на рибата? Нима умря
закупеният лани съд?
Къде е вчерашният лук?
Маслините ми кой е взел?“
Преди със зяпнали уста
седеше той като глупак
и мамино детенце.
ХОР
Ала хайде, ти, който сред гърците пръв дигна кули от думи високи
и предишната празна трагическа глъч украси, отпусни своя извор.
ЕСХИЛ
Разгневен съм от срещата с тоя човек и сърцето ми в яд се облива,
като трябва да споря със него все пак, да не каже, че аз съм натясно…
Обади ми защо е потребно човек да изпитва възторг от поета?
ЕВРИПИД
За правдивата реч, за добрия съвет, за това, че поетите правят
по-издигнати людете в свойте страни.
ЕСХИЛ
Е, добре, ако туй не си сторил,
а напротив, от честен и свестен народ произвеждаш отбор негодяи,
то какво според теб заслужаваш, кажи?
ДИОНИС
Да умре, а пък него не питай.
ЕСХИЛ (към Дионис)
Следователно гледай най-първо какви ги получи от мене той нявга —
все юнаци, все четири лакти на ръст, не кръшкачи от своята длъжност,
не пазарски зяпачи, не жалки лъжци, като днешните, не негодяи,
а дъхтящи на копие и на стрели, и на шлемове белокачули,
с наколенници бойни, с юначни сърца, върху тях — седем бикови кожи.
ЕВРИПИД
Хайде, ето, надига се страшното зло! С тия шлемове той ще ме смаже!
ДИОНИС
И какво си направил, Есхиле, та тъй на юначество си ги научил?
Говори и недей се предава на гняв тъй презрително, високомерно!
ЕСХИЛ
Аз създадох трагедия с Аресов дух.
ДИОНИС
И коя?
ЕСХИЛ
„Седемте срещу Тива“.
Този, който я видеше, пламваше в миг от желание да се сражава.
ДИОНИС
Но това е погрешно от твоя страна. Че тиванците там си представил
като по-героични във тази война. Затова ще получиш и удар.
(Замахва.)
ЕСХИЛ
Вие можете да се калите във брой, но не се устремихте към него.
После дадох на сцената в „Персите“ аз, вдъхновявайки хората с нея
непрестанно и люто да бият врага и прославяйки паметно дело.
ДИОНИС
Аз изпитах наслада, когато дочух твоя вопъл за мъртвия Дарий,
а пък хорът, ей тъй на, заудря с ръце и завика: „Горко ни, горко ни!“
ЕСХИЛ
Та поетите трябва такива неща да разработват. На, помисли си
колко много полезни били са творци, надарени с душа благородна.