Ето, своите тайнства Орфей ни разкри, проповядвайки: „Кръв на проливай!“
и Музей ни показа целителната мощ и пророчески дар, Хезиод пък
земеделие, оран и време за плод; след това богоравният Омир
откъде е получил и слава, и чест, ако не от това, че е учил
на доброто — на ред и на воинска чест?
ДИОНИС
Но Пентакла, дръвника, при все туй
не можа да научи. Тъй завчера той, като тръгваше в шествие, първо
закрепи на главата си шлем и след туй взе да връзва качула отгоре.
ЕСХИЛ
Но поучи той много и харни мъже, сред които и храбрия Ламах.
А по Омиров пример показах и аз не един и не двама герои,
като Тевкър, Патрокъл — все с лъвски души, вдъхновявайки всеки мой зрител,
всеки гражданин, чуе ли тръбния звук, да се мери с подобни герои.
Не показвах аз никога леки жени, Стенебеи и Федри, кълна се,
и не ще каже никой, че в своите творби съм представил жена да се влюби.
ЕВРИПИД
И не си имал никаква връзка, о да, с Афродита!
ЕСХИЛ
И нека да нямам!
Но над тебе и твоите сродници тя като страшен товар е тежала,
та и тебе самия низвъргна дори.
ДИОНИС
Да, заклевам се в Зевса, така е.
Че каквото си писал за чужди жени, то се струпа над тебе самия.
ЕВРИПИД
И какво навредиха, мизерник такъв, на града Стенебеите мои?
ЕСХИЛ
Със това, че почтени и свестни жени на почтени мъже ти накара
да изпият отровата подир срамът от твоите Белерофонти.
ЕВРИПИД
Ала тази история с Федра нима е невярна, стъкмена от мене?
ЕСХИЛ
Тя е вярна, кълна се. Но щом си поет, ти си длъжен да криеш порока,
не на сцената да го показваш пред нас. За децата си има учител,
да ги учи на ум и на разум, а нас, по-големите, учи поетът.
Да говорим доброто е нашия дълг.
ЕВРИПИД
Ако твоята реч надвишава
ликабетския хълм и парнаския връх, мигар туй е добрата ти ука?
По-добре говори със човешки език!
ЕСХИЛ
Но, нещастника, то е потребно
за големите мисли и гледища реч и слова съответни да раждаш.
Впрочем то се и знае, полубогове със слова по-големи си служат,
па и тяхната дреха, в сравнение с нас, е значително по-величава.
Аз посочих полезния пример, но ти го подрови.
ЕВРИПИД
Какво съм направил?
ЕСХИЛ
Преди всички навлече в парцали царе, за да бъдат достойни за жалост
във очите на хората.
ЕВРИПИД
Е, и с това какво навредих, обади ми?
ЕСХИЛ
Е, та ето защо богаташът сега триерарх не желае да бъде,
а навлечен в парцали, ридае със глас и твърди, че живее във бедност.
ДИОНИС
Да, кълна се в Деметра, но носи под тях здрава дрешка от вълница плътна.
И, измамил народа с подобни слова, се отправя към рибната борса.
ЕСХИЛ
След това, ти научи на празната реч и на брътвене младите хора,
от което палестрата празна е днес и протрити са задните части
на момчетата, дето бърборят безспир; ти научи крайморските люде
да отвръщат на по-горни. А пък тогаз, когато живях на земята,
те не знаеха друго освен пита хляб и викът: „Хайде, хоп, на веслата!“
ДИОНИС
В Аполон се заклевам — и да пърдят във носа на младока, да дрискат
към другаря си, а като слязат на бряг — да плячкосат от него нещо.
Днес обаче отвръщат, а не гребат, и се носят насам и нататък.
ЕСХИЛ
И в коя ли беда неповинен е той ?
Не показа ли сводници тоя човек,
и жени, дето раждат в свещения храм,
или влюбени в своите братя сестри,
и такива, които неспирно твърдят,
че животът човешки нима е живот ?
Ей оттук е и фактът, че нашият град
е изпълнен догоре с помощник-писци
и със шутове, с демомаймуни безчет,
дето винаги мамят народа злочест,
та и факла не могат да носят дори
от сегашната неупражненост.
ДИОНИС
Да, така е, кълна се! Умрях си от смях
на всегръцкия празник, когато видях
да търчи, да се бъхти човечец един,
изостанал от другите, бледен, превит,
че дебел, че и бял. Пред самите врати
керамейците здраво му теглиха бой
по корем и по задник, по кръст и ребра,
а пък той под побоя от толкоз ръце
тихо пръцва от зор,
духа факлата и — да го няма.
ХОР