ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД
ЕВРИПИД (към Есхил)
Ще се захвана първо с твойте пролози.
Тях, първа част на всякоя трагедия,
най-първо ще подложа тук на критика.
(Към Дионис.)
Неясен е, като излага фактите.
ДИОНИС
Кой пролог ще разкритикуваш ?
ЕВРИПИД
Множество!
(Към Есхил)
Кажи ми първо този от „Орестия“.
ДИОНИС
Мълчание! Есхиле, имаш думата!
ЕСХИЛ
„О, Хермес подземен, страж на бащина
могъщество! Спаси ме и подкрепяй ме!
Аз ида в своя роден край, завръщаме се“…
ДИОНИС (към Еврипид)
Да виждаш грешка някаква ?
ЕВРИПИД
Дузина са!
ДИОНИС
Три стиха само има тук, не повече!
ЕВРИПИД
И всеки е с по двайсет недостатъка.
ДИОНИС
Съветвам те, мълчи, Есхиле. Иначе
към трите стиха слагаш още стихове.
ЕСХИЛ
Аз нему да мълча?
ДИОНИС
Ако послушаш, де…
ЕВРИПИД
Сгреши — и до небето му е грешката.
ЕСХИЛ
Ти виждаш, че дрънкотиш!
ЕВРИПИД
Все едно ми е!
ЕСХИЛ
Къде съм сбъркал?
ЕВРИПИД
Повтори началото.
ЕСХИЛ
„О, Хермесе подземен, страж на бащино
могъщество!“
ЕВРИПИД
Това Орест говори върху гробната
могила на баща си?
ЕСХИЛ
Тъй е, правилно.
ЕВРИПИД
Но как? Баща му пада от коварната
съпруга, а пък той нарича Хермеса
защитник, страж на бащино могъщество?
ЕСХИЛ
Не този Хермес, другия, помощника,
нарича той подземен, пояснявайки,
че Хермес има тази мощ от татка си.
ЕВРИПИД
Не, още по-голяма ти е грешката!
Ако подземната му мощ е бащина…
ДИОНИС
… той по баща е обирач на гробове.
ЕСХИЛ
Ти, Дионисе, пиеш вино калпаво!
ДИОНИС
Кажи друг стих; а ти дири му грешката.
ЕСХИЛ
„… Спаси ме и подкрепяй ме.
Аз ида в своя роден край, завръщам се“…
ЕВРИПИД
Есхил, мъдрецът, каза дваж все същото.
ЕСХИЛ
Как дваж?
ЕВРИПИД
Та ще ти поясня. Чуй фразата:
„Аз идвам в своя край“, след туй: „Завръщам се“.
А идвам и завръщам се е същото.
ДИОНИС
Да, все едно да кажеш на съседа си:
„Дай, моля те, гаванка или чутурка.“
ЕСХИЛ
Това не е, човече празнодрънкащо,
все същото, стихът е много правилен!
ЕВРИПИД
Как тъй? Кажи ми как е той потвоему.
ЕСХИЛ
Аз ида — значи, имам си отечество,
така че ида в него без препятствие,
а иде и завръща се изгнаникът.
ДИОНИС
Добре, кълна се. Ами твоят отговор?
ЕВРИПИД
Твърдя, Орест не се завръща. Тайно е
дошъл, без разрешение на властите.
ДИОНИС
Добре, кълна се. Но все пак неясно е.
ЕВРИПИД (към Есхил)
Ха давай друго.
ДИОНИС
Да, Есхиле, друго дай,
по-бързо!
(Към Еврипид.)
А пък ти търси му грешките.
ЕСХИЛ
„При гроба на баща си моля мъртвия
да слуша и ме чуе“…
ЕВРИПИД
На, все същото!
Та слушам, чувам — явно нямат разлика!
На мъртвия говори той, негоднико,
и триж да е, не го достигат думите.
А ти как пишеше пролозите?
А ти как пишеш пролозите?
ЕВРИПИД
Слушай ме,
и кажа ли повторно нещо, чуеш ли
да кажа празна дума, плюй в очите ми.
ДИОНИС
Е, казвай. Трябва да изслушам думите
на твоите така изрядни пролози.
ЕВРИПИД
„И тъй, щастливец бе Едип в началото“.
ДИОНИС
О, не, съвсем не е престанал никога.
Та как, едва роден и посред зимата,
подхвърлен бива той в съдина пръстена —
убиец бащин да не стане някога;
при Полиб се довлича със подпухнали
нозе; оженва се, младеж, за възрастна
жена, и тя при всичко туй е майка му;
след туй се ослепява.
ДИОНИС (иронично)
Е, щастлив би бил,
с Еразинид да беше в бой участвувал!
ЕВРИПИД
Дрънкотиш! Мойте пролози са хубави!