ЕСХИЛ
Не ще разчепкам думица до думица
речта ти, вярвай, ала с помощ божия
ще смачкам със шишенце твойте пролози.
ЕВРИПИД
Да, единствено.
Ти пишеш тъй, че всичко би подхождало —
и кожа, и шишенце, и чувалченце —
на твоя стих. Ще го докажа ей сега.
ЕВРИПИД
Как, ти ще го докажеш?
ЕСХИЛ
Да.
ДИОНИС (към Еврипид)
Цитирай му.
ЕВРИПИД
„Египт — навред все тоя слух се носеше —
с петдесетте си сина стигна с кораба
до Аргос и…“
ЕСХИЛ
… изгуби си шишенцето.
ДИОНИС
Какво е туй шишенце? Хайде, поврага!
(Към Еврипид.)
Кажи друг пролог, да го видя втори път.
ЕВРИПИД
„Във кожа от елен и с тирс в ръката си,
бог Бакхус, на Парнас, като танцуваше
сред факлите…
ЕСХИЛ
… изгуби си шишенцето.“
ДИОНИС
Горко ми! Пак ни шибна със шишенцето!
ЕВРИПИД
Не е беда! Към следващите стихове
не ще успее да слепи шишенцето.
„Човек, честит във всичко, няма никъде.
Че знатният е често без имущество,
незнатният…“
ЕСХИЛ
… изгуби си шишенцето.
ДИОНИС
Ей, Еврипиде…
ЕВРИПИД
Казвай.
ДИОНИС
Свий платната си.
Ще духне много силно от шишенцето.
ЕВРИПИД
Това през ум дори не ми е минало.
Сега ще го избия от ръцете му.
ДИОНИС
Е, казвай, но варди се от шишенцето.
ЕВРИПИД
„Напусна Кадъм Агеноров някога
Сидон и тъй…“
ЕСХИЛ
… изгуби си шишенцето.
ДИОНИС
Купи това шишенце ти, нещастника,
да не разваля пролозите.
ЕВРИПИД
Как така?
От него аз да купя ?
ДИОНИС
Ако искаш, де.
ЕВРИПИД
О, не, ще кажа още сума пролози
и той не ще им прилепи шишенцето.
„Пелоп Танталов стигна в Пиза с
бързите колиби и…“
ЕСХИЛ
… изгуби си шишенцето.
ДИОНИС
Ти виждаш, пак ти прикачи шишенцето.
Но, драги, пак ти казвам, откупи му го.
Срещу петак — добро шишенце, хубаво.
ЕВРИПИД
Не, още не! Аз имам толкоз пролози!
„Ойней веднъж…“
ЕСХИЛ
… изгуби си шишенцето.
ЕВРИПИД
Че остави ме да го кажа цялото!
„Ойней веднъж, пожънвайки пшениците,
с молитвата…“
ЕСХИЛ
… изгуби си шишенцето.
ДИОНИС
С молитва ли? Кой му взе шишенцето?
ЕВРИПИД
Почакай, драги. Нека чуе следното:
„Зевс, както го мълви самата истина…“
ДИОНИС
Стой! Ще рече: „Изгуби си шишенцето“.
Шишенцето си пасва с твойте пролози,
тъй както ечемикът върху клепката.
Но я мини към песните му, моля те.
ЕВРИПИД
Аз мога да докажа, че е лош лирик
и че повтаря винаги все същото.
ХОР
Как ли ще тръгне таз работа?
Искам да знам, любопитен съм
как ще подложи на критика
автора на многобройните
най-благозвучни мелодии
измежду всички сегашни!
Чудя се де ще намери той
доводи срещу тогова,
царя на песните Бакхови, и се
страхувам за него.
ЕВРИПИД
Прекрасни песни! Скоро ще ги видите.
Ще ги сведа аз до една-единствена.
ДИОНИС
А с камъчета аз ще правя сметката.
ЕВРИПИД
„Фтийски Ахиле, защо при вида на ужасната битка,
ох, не дохождаш на помощ на свойте ?
Ние, край тези води, тачим Хермеса, своя родител.
Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“
ДИОНИС
Два пъти охкане, Есхиле.
ЕВРИПИД
„Сине Атреев, преславни ахеецо, властнико мощен, чуй ме…
Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“
ДИОНИС
Това е трето охкане, Есхиле.
ЕВРИПИД
„Тихо! Сега ще отворят лириците храма на Артемида.
Ох, не дохождаш на помощ на свойте!
Власт имам да изрека благослов за геройския подход.
Ох, не дохождаш на помощ на свойте!“
ДИОНИС
О, Зевсе, царю! Колко много охкане!
На мене ми се ще да ида в банята.
От „Ох!“ ми се подухва двата бъбрека.
ЕВРИПИД
Чуй първо друга партия лирическа —
за съпровод с китара е съставена.
ДИОНИС
Добре, почни, но не притуряй охкане.
ЕВРИПИД
„Както двутронната мощ на ахейци, на млада Елада,
барабабум, барабабум,
праща ни кучето Сфинкс, господар на дните злочести,
барабабум, барабабум.“
„С копие и със ръка отмъстителна буйната птица,
барабабум, барабабум.“
„С копие и със ръка отмъстителна буйната птица,
барабабум, барабабум.“
„Среща ги с дръзките псета, които витаят в простора,