барабабум, барабабум.“
„И враждебното спрямо Аякса,
барабабум, барабабум.“
ДИОНИС
Какво е туй барабабум? Персийско ли?
Отде си взел такива песни, гаче ли
във кладенеца някой бъхти кофата!
ЕСХИЛ
Красивото донесох от красивото,
за да не сметнат хората, че все една
свещена нива жънем с Фриних двамата.
А той отвред заема, от курветата
и от Мелет, от песните на Кария,
тъжачки песни, танцови. Ще видите.
Я лиричката дайте ми! Но трябва ли
тук лира? Де е тая с кастанетите?
Ела насам ти, Музо Еврипидова,
с която се разпяват тия стихове.
Явява се младо Момиче, голо, с кастанети в ръце.
ДИОНИС
Не, не, тя няма маниери лесбоски.
ЕСХИЛ
„О, алкиони, които край вечните морски
вълни гълчите,
вие ръсите с капки роса
влажните свои крила,
и вие, които в подпокривни кътчета
виете с пръсти нишките
на опната на стана тъкан,
дело на звучна совалка,
дето флейтолюбецът делфин
скачаше край корабния нос
с тъмносиния извив,
с прорицания и разстояния
Радост на цъфтящата лоза,
гроздов стрък, целител на тъги,
постави на челото ми, дете.“
(Към Дионис.)
Видя ли му размера?
ЕВРИПИД
Да.
ЕСХИЛ
Какво? Видя ли го?
ЕВРИПИД
Е, да.
ЕСХИЛ (към Еврипид)
Ти, с тия свои стихове,
си дръзнал мене да кориш?
Дванайсет пози имат те
като у курвата Кирена.
Та ето твойте песни, ала ще ми се
обстойно да разкрия маниера им.
„О, непрогледен нощен мрак,
какъв злокобен сън ми пращаш
от невидимия Хадес,
бездушна душа,
дете на черната Нощ,
страхотен признак, който всява ужас,
в черна мъртвешка одежда, с кървави, кървави
страшни очи и с големи хищни нокти?“
„Но запалете светилник, прислужници,
речната влага с ведрата черпете, топлете водата —
божия сън да отмия от себе си!“
„Уви, демоне морски,
туй е то! Уви, съседи,
вижте тия чудеса!“
„И като ми похити петела,
Глика избяга.
Вие, планински нимфи!
Ти, Мания, дръж я!“
„А пък аз, горкана,
бях се вдала цяла в свойте работи
и въртях с ръце вретено,
цяааалото във лен,
намотавайки кълбо,
че да ида заранта
на пазар да го продавам.“
„Той изхвръкна, изхвръкна във въздуха
върху леките свои крила,
остави ми горести, горести,
и сълзи, сълзи от очите си
ронех, ронех, злочеста аз!“
„Но вий, критяни, деца на Ида,
елате ми на помощ с лъкове,
бързо движете нозе, къщата обкръжете!
А ловджийката дева, хубавата Артемида,
с кучиците си да дойде всякъде във този дом.“
„А ти, Зевсова дъще, вдигни в ръце
две факли с ослепителен блясък,
Хекато, и свети към Глика,
да вляза, да направя обиск!“
ДИОНИС
Ха стига песни.
ЕСХИЛ
Стига и по моему.
Да го закарам искам при теглилката,
тя да покаже нашата поезия,
да видим колко тегнат стиховете му.
ДИОНИС
Щом и това е нужно, хайде, идвайте,
изкуството ще тегля като сирене.
Донасят големи везни. Есхил и Еврипид застават до блюдата.
ХОР
Старателни са хитрите.
На, ново чудо гледаме,
нечувано, невиждано!
На кой ли друг би хрумнало?
Кълна се, да ми кажеха
от улицата хората,
не бих повярвал, рекъл бих:
това са празни думи.
ДИОНИС
Ха застанете до блюдата!
ЕСХИЛ и ЕВРИПИД
Ето ни.
ДИОНИС
Хванете ги и в тях по стих изричайте.
Додето не изкукам, не ги пущайте.
ЕСХИЛ и ЕВРИПИД
Готово!
ДИОНИС
Ха сега по стих във блюдото.
ЕВРИПИД
„Ах, Арго да не бе прелитвал никога!“
ЕСХИЛ
„Река Сперхей, с волове и със пасища!“
ДИОНИС
Куку! Пуснете! Много по-надолу е
Есхиловият стих.
ЕВРИПИД
Кажи причината.
ДИОНИС
Ами че той река постави, квасейки
стиха, тъй както вълната — вълнарите,
а ти постави стих крилат на блюдото.
ЕВРИПИД
Но нека с друг стих се яви насреща ми!
ДИОНИС
Хванете пак!
ЕСХИЛ и ЕВРИПИД
Готово!
ДИОНИС
Хайде, казвайте.
ЕВРИПИД
„Убедата е с храм единствен — Словото.“
ЕСХИЛ
„Единствен бог — Смъртта — не иска дарове.“
ДИОНИС
Пусни, пусни! Към него пак накланя се.
Той сложи смърт, най-тежкото нещастие.
ЕВРИПИД
Пък аз — Убеда, най-прекрасна думица.
ДИОНИС
Но лекичка е, няма ум Убедата.
Я нещо друго подири — от тежките,