голямо, силно, че да смъкне блюдото.
ЕВРИПИД
Къде у мен такова нещо?
ДИОНИС
Ето го:
„Ахил с два зара хвърли две и четири.“
Ха казвайте, това е сетно теглене.
ЕВРИПИД
„Взе тежкото като желязо копие.“
ЕСХИЛ
„И труп връз труп, кола върху кола стои“.
ДИОНИС (към Еврипид)
На, изигра те и сега той!
ЕВРИПИД
Как така?
ДИОНИС
Два трупа, две коли постави в блюдото —
не ще ги вдигнат даже сто египтяни.
ЕСХИЛ
По стих да не поставя, а самият той
да седне със жена си, със децата си,
с Кефизофонт, със своите творения.
Два стиха само ще река от моите.
Вдигат везните.
Явява се Плутон.
ДИОНИС
Не ще им съдя — те са ми приятели.
Не ставам враг на никого от двамата.
Мъдрец е този, радост ми е другият.
ПЛУТОН
Оставяш ли замислената работа?
ДИОНИС
Ако отсъдя?
ПЛУТОН
Вземай си единия,
когото щеш, че да се върши работа.
ДИОНИС
Щастлив да бъдеш!
(Към Есхил и Еврипид.)
Чуйте вие двамата:
дошъл съм за един поет.
ЕВРИПИД
Защо ти е?
ДИОНИС
Градът, спасен, да си устройва хорове.
И онзи, който му даде добър съвет,
аз смятам да го изведа със себе си.
Кажете най-напред как оценявате
Алкивиад? Градът е в затруднение.
ЕВРИПИД
Как мисли сам градът за него?
ДИОНИС
Сам градът?
И люби го, и мрази го, но иска го.
Но казвайте това, което мислите.
ЕВРИПИД
Аз мразя, който бавно на родината
принася полза, а вреди стремително,
безсилен за града, урежда себе си.
ДИОНИС
Отлично!
(Към Есхил.)
Ти кажи ми свойто мнение.
ЕСХИЛ
В града не бива лъвче да отхранваме,
отхраним ли го — трябва да го слушаме.
ДИОНИС
О, Зевсе, Избавителю, объркан съм!
Прекрасно казва този, ясно — другият!
Но изкажете още едно мнение —
как, смятате, ще се спаси държавата?
ЕВРИПИД
С Кинезий Клеокрита окриляваме
и над морето ги понася вятърът.
ДИОНИС
Изглежда смешно. Но какъв е смисълът?
ЕВРИПИД
При морска битка ще държат оцетници,
ще ръсят с тях в очите неприятеля.
Аз знам и искам да говоря.
ДИОНИС
Казвай, де.
ЕВРИПИД
Когато сметнем за невярно вярното,
за вярно пък невярното.
ДИОНИС
Не те разбрах.
По-просто го кажи, по-разбираемо.
ЕВРИПИД
Ако в онези, на които вярваме,
не вярваме от днес, ако използваме,
които не използваме — спасени сме!
Че щом сме зле при днешните, то няма ли
да се избавим, вършейки обратното?
ДИОНИС
Отлично, Паламеде! Колко мъдър си!
Но ти или Кефизофонт е авторът?
ЕВРИПИД
Аз сам. Кефизофонтов е оцетникът.
ДИОНИС (към Есхил)
Какво ще кажеш ти?
ЕСХИЛ
Кажи, държавата
с кои си служи, с честните ли?
ДИОНИС
Хайде де!
Тях люто мрази!
ЕСХИЛ
И харесва лошите?
ДИОНИС
Тя точно не, използва ги принудено.
ЕСХИЛ
Че кой ли ще спаси държавата опачна?
Не й помага ни кожух, ни ризица?
ДИОНИС
Търси с какво над злото би изплавала.
ЕСХИЛ
Ще кажа горе, тук не искам, туй е то!
ДИОНИС
Не, не, оттук прати и добрините си.
ЕСХИЛ
Когато сметнат, че земята вражеска
е тяхна, а пък тяхната е вражеска,
че флотата е мощ, мощта — безпомощност.
ДИОНИС
Ала това изядат го съдиите.
ПЛУТОН
Решавай!
ДИОНИС
Да, ще избера от двамата,
когото е поискала душата ми.
ЕВРИПИД
Помни за боговете и за клетвата,
че ще ме вземеш, избери приятеля!
ДИОНИС
„Езикът се закле“, Есхила вземаме.
ЕВРИПИД
Що стори ти, човече най-безсъвестен!
ДИОНИС
Реших, че победи Есхил. Защо пък не?
ЕВРИПИД
Извърши срамно дело, че и гледаш ме!
ДИОНИС
Какъв ти срам! Така не мисли зрителят!
ЕВРИПИД
Безчестнико, оставяш ме сред мъртвите!
ДИОНИС
„Та знаеш ли, не е ли смърт животът ни,
дъхът — храна, а пък сънят — завивчица?“
ПЛУТОН
Е, ха тогава, Дионисе, влизайте.
ДИОНИС
Защо?
ПЛУТОН
Да ви гостя, преди да тръгнете.
ДИОНИС
Добре, не ще ти се разсърдя, бога ми!
Влизат в палата на Плутон.