ХЕРАКЪЛ
Не, за чорбата — не. Разбирам хубаво.
ДИОНИС
Та ей такава страст ме е заглождила
по Еврипид.
ХЕРАКЪЛ
По него, по умрелия?
ДИОНИС
И няма никой да ме спре сред хората
да не го диря.
ХЕРАКЪЛ
Долу, в преизподнята?
ДИОНИС
И по-надолу, ако има, бога ми!
ХЕРАКЪЛ
Защо?
ДИОНИС
Поет изкусен искам — старите
ги няма вече, днешните са калпави.
ХЕРАКЪЛ
Но как? Йофонт не е ли жив?
ДИОНИС
Едничкото
останало добро, и пак — добро ли е?
Не зная сам какво е то истина.
ХЕРАКЪЛ
А че Софокъл вместо Еврипид вземи
тогава, щом оттам ще водиш някого.
ДИОНИС
Не, по-напред Йофонта ще изпробваме,
да видим без Софокъл нещо може ли.
А Еврипид е ставен непрокопсаник —
ще стори всичко, за да дойде с мене той.
Софокъл пък и тук, и там е сговорен.
ХЕРАКЪЛ
Че Агатон къде е?
ДИОНИС
Изостави ме,
добър поет, голяма скръб за своите.
ХЕРАКЪЛ
Къде е той?
ДИОНИС
Пирува със блажените.
ХЕРАКЪЛ
Ами Ксенокъл?
ДИОНИС
Да го вземат мътните!
ХЕРАКЪЛ
Ами Питангел?
КСАНТИЙ (тихо)
А за мен — ни думица,
пък рамото ми просто е премазано!
ХЕРАКЪЛ
А тука други момчетии няма ли,
готови да напишат сто трагедии
и по-бъбриви и от Еврипид дори?
ДИОНИС
Това са все бърборковци и баберки,
рой ластовички, напаст за изкуството,
които ще изчезнат мигом, след като
получат хор и попикаят музата
трагическа. Но няма даровит поет
сред тях, та той да каже слово доблестно.
ХЕРАКЪЛ
Как даровит?
ДИОНИС
Тъй даровит, че, примерно,
да дръзне да произнесе на сцената:
„Ефирът — Зевсов дом“, „Кракът на времето“,
„Сърцето ми не се кълне пред жертвеник,
езикът мами въпреки сърцето ми“.
ХЕРАКЪЛ
Харесваш ли това?
ДИОНИС
О, да, побъркан съм!
ХЕРАКЪЛ
Но сам разбираш, че това са глупости.
ДИОНИС
„Не влизай в моя ум“ — живей си в къщата.
ХЕРАКЪЛ
Ала това е просто отвратително!
ДИОНИС
Учи ме как да ям!
КСАНТИЙ (тихо)
За мен ни думица!
ДИОНИС
Причината да дойда тука в твоите
одежди е да ми обадиш твоите
познати, ако ми потрябват, дето си
отсядал ти, отивайки за Цербера.
Кажи за тях, за фурни и пристанища,
за градове, чешми, вертепи, улици,
за лавки, кръстопътища и ханове
без дървеници.
КСАНТИЙ (тихо)
А за мен ни думица!
ХЕРАКЪЛ
Нещастнико, ще идеш?
ДИОНИС
Да, и никакви
протести, ами обади най-краткия
от пътищата за към преизподнята!
Но нито топъл, нито пък студен да е!
ХЕРАКЪЛ
Че кой ли пък да ти обадя? Кой ли път?
На, ето ти един, с въже и пейчица —
ще се обесиш.
ДИОНИС
Много задушевен е.
ХЕРАКЪЛ
Пътечка има кратка и отъпкана —
с хаванчето.
ДИОНИС
И в него бучиниш, нали?
ХЕРАКЪЛ
Да, точно!
ДИОНИС
Не, студена, че и ледена!
Веднага ще измръзнат коленете ми.
ХЕРАКЪЛ
А път наклонен, бърз — да ти обадя ли?
ДИОНИС
Да, бога ми, не съм от пешеходците.
ХЕРАКЪЛ
Спусни се към Керамик.
ДИОНИС
Е, и след това?
ХЕРАКЪЛ
Каче се там на кулата, високата…
ДИОНИС
Защо?
ХЕРАКЪЛ
… и гледай факелното бягане.
И като кажат зрителите „Пущай се!“,
и ти пусни се.
ДИОНИС
Накъде?
ХЕРАКЪЛ
Надолу, бе!
ДИОНИС
Ще си изгубя двете полушария
на мозъка. По този път не тръгвам аз.
ХЕРАКЪЛ
Тогаз?
ДИОНИС
По който слезе ти.
ХЕРАКЪЛ
Но плува се
премного. Стигаш до огромно езеро,
бездънно.
ДИОНИС
Как ще го прехвърля?
ХЕРАКЪЛ
С лодчица,
ей тонинка, един лодкарин възрастен
ще те превози срещу две петачета.
ДИОНИС
Ох!
Могъщи вред са тези две петачета!
Но как и там са стигнали?
ХЕРАКЪЛ
Въвел ги е
Тезей. Ще видиш и безчет чудовища —
ужасни.
ДИОНИС
Не, не ме плаши, не ме е страх,
не ще ме отклониш!
ХЕРАКЪЛ
А после — калища
и вечна смрад, и в тоя смрад са легнали
онези, дето гости са обиждали,
които за любов не са заплащали,
които майка си са били, татка си