са бъхтили и клетва са престъпвали.
ДИОНИС
Към тях ще трябва да прибавим хората,
които учат танеца Кинезиев
или преписват Морсимови стихове.
ХЕРАКЪЛ
Ще те обгърне флейтово дихание,
прекрасен зрак ще видиш — като нашия,
гори от мирта и блажени хорове
мъже, жени, усърдно ръкопляскащи.
ДИОНИС
Добре, а те кои са?
ХЕРАКЪЛ
Посветените…
КСАНТИЙ (тихо)
Пък аз съм бил магарето на сватбата.
Ала това не ще понасям повече.
ХЕРАКЪЛ
… които ще ти обяснят потребното.
Защото те живеят край самия път
и близичко до портите на Плутона.
Е, много здраве, братко!
Влиза вкъщи.
ДИОНИС (след него)
Ха и ти да си
добре!
(Към Ксантий)
А ти подхващай пак багажите.
КСАНТИЙ
Преди да ги сваля?
ДИОНИС
И хайде, бързичко!
КСАНТИЙ
Не, моля ти се, наеми си някого
от мъртвите, но който е съгласен, де!
ДИОНИС
А ако няма?
КСАНТИЙ
Аз ще дойда.
ДИОНИС
Хубаво.
Задава се погребално шествие.
Но в този миг мъртвец изнасят, ето го!
(Към Мъртвеца)
Хей, ти, на тебе викам, хей, умрелият!
Човече, отнеси ми в ада нещичко!
МЪРТВЕЦЪТ
Какво е то?
ДИОНИС
Това.
МЪРТВЕЦЪТ
Две драхми даваш ли?
ДИОНИС
Е, ха по-малко!
МЪРТВЕЦЪТ (към носачите)
Хайде, продължавайте!
ДИОНИС
Почакай да се разберем, приятелю.
МЪРТВЕЦЪТ
Не даваш ли две драхми, стига приказки!
ДИОНИС
Дръж три петака!
МЪРТВЕЦЪТ
По-добре възкръсване!
Шествието отминава.
КСАНТИЙ (след него)
Пък важен бил, проклетникът! Е, поврага!
Отивам аз.
ДИОНИС
Добър си, благороден си!
Да тръгваме към лодката!
ХАРОН
Стоп! Спираме!
КСАНТИЙ
Това какво е?
ДИОНИС
Езерото, бога ми,
въпросното, съглеждам също лодката.
А този тук е Харон, положително.
Ей, Хароне, здравей, здравей бе, Хароне!
ХАРОН
Пътуващи към отдиха след грижите?
За Лета, за Магарешката козина,
за Церберите, за Тенар, за…чавките?
ДИОНИС
Аз!
ХАРОН
Бързо влизай!
ДИОНИС
Спираш ли наистина
при чавките?
ХАРОН
Поне за тебе — сторвам го.
Но влизай вече.
ДИОНИС
Тук, момче!
ХАРОН
Не взимам роб,
ако не се е бил за свойта кожица!
КСАНТИЙ
Не съм се бил, че бяха зле очите ми.
ХАРОН
Тогаз бегом изобиколи до другата
страна.
КСАНТИЙ
Къде да чакам там?
ХАРОН
На спирката
„Хавайнов камък“.
ДИОНИС
Ясно ли е?
КСАНТИЙ
Ясно е.
(Окайва се.)
С какво се срещам още от началото!
(Тръгва.)
ХАРОН (към Дионис)
Седни там, при лопатата! Хей, има ли
пътуващи? Побързайте! А ти, бе, там,
какво?
ДИОНИС
Какво ли? Нищо, просто седнал съм,
тъй както ти ми каза, при лопатата.
ХАРОН
По-скоро сядай там бе, шишко!
ДИОНИС
Ето ти.
ХАРОН
И да не дрънкаш, а опри нозете си
и почвай да гребеш!
ДИОНИС
Ами ще мога ли?
Не съм моряк, не съм от саламинците,
неопитен съм.
ХАРОН
Просто е. Започнеш ли,
ще чуеш дивни песни.
ДИОНИС
На кого са те?
ХАРОН
На жаболебеди.
ДИОНИС
Добре, командувай.
ХАРОН
Охопоп! Охопоп!
Докато лодката се движи, долитат звуците на невидимите жаби.
ХОР НА ЖАБИТЕ
Врякикики, вряк, вряк!
Врякикики, вряк, вряк!
Деца на блатни извори,
да викнем своя дружен химн,
да викнем сладкия напев
вряк-вряк, вряк-вряк,
със който огласяхме
във Блатно низееца —
бог Бакхус, сина на Зевса,
когато, пиян, в деня
на пресвещените съдове
към моя храм пристъпваше народът.
Врякикики, вряк, вряк!
ДИОНИС
А на мене почва задникът
да ме боли, вряк,вряк!
ХОР НА ЖАБИТЕ
Врякикики, вряк, вряк!
ДИОНИС
На вас пък ви е все едно!
ХОР НА ЖАБИТЕ
Врякикики, вряк, вряк!
ДИОНИС
Да пукнете с туй ваше „вряк“!
Едно и също: вряк, та вряк!
ХОР НА ЖАБИТЕ
Така е, многознайко!
Обикнаха ме сладколирните Музи