и козлоногия Пан със цафарата звучна,
с мене се радва и Феб, свирачът на форминкс,
зарад онази подструнна тръстика,
която му отглеждам под водата.
Врякикики, вряк, вряк!
ДИОНИС
Мазоли ми излязоха
и потен ми е задникът.
Сведа ли се ще каже той…
ХОР НА ЖАБИТЕ
Врякакики, вряк, вряк!
ДИОНИС
Ей, песнелюбци, спирайте
най-сетне!
ХОР НА ЖАБИТЕ
Не, ще викаме,
и повече, отколкото
през ясни, слънчеви,
когато през острицата
и през пръстта подскачаме
с тъй радостни мелодии,
прекъсвани от скокове,
или когато, бягайки
от буен дъжд, на дъното
запяват наште хорове
под плюсъка на капките.
ДИОНИС (ядосан)
Врякакики, вряк, вряк!
(пръдва)
На, вие ме научихте!
ХОР НА ЖАБИТЕ
О, страшно си изпащаме!
ДИОНИС
По-страшно аз. Напъвайки,
ще взема да се пръсна!
ХОР НА ЖАБИТЕ
Врякакики, вряк, вряк!
ДИОНИС
Не ме е грижа, крякайте!
ХОР НА ЖАБИТЕ
О, да, и знай, наистина,
че цял ден ще ти врякаме,
докле държи гласът ни.
ДИОНИС (пърди)
Врякакики, вряк, вряк!
Не ще ми надделеете!
ХОР НА ЖАБИТЕ
Нито пък ти на жабите!
ДИОНИС
Ни жабите на мене!
Да, никога! Ще крякам аз,
ако е нужно, цял ден,
додето ви надвикам с мойто „врякакики,
(вика и пърди)
врякакики, вряк, вряк!“
Ще ви накарам най-подир да млъкнете!
ХАРОН (към Дионис)
Ей, спирай, спирай! Прибери лопатата!
Излизай, плащай!
ДИОНИС
На ти две петачета.
Ей, Ксантий! Де се дяна, Ксантий? Ксантий, бе!
КСАНТИЙ (отдалече)
Ияу!
ДИОНИС
Ела насам!
КСАНТИЙ (идва)
Здравей, стопанино!
ДИОНИС
Какво е там, нататък?
КСАНТИЙ
Мрак и калища.
ДИОНИС
Видя ли нейде там отцеубийците
и клетвонарушителите, както бе
говорил той?
КСАНТИЙ
А ти? Ти не?
ДИОНИС
Да, бога ми,
че даже и сега са пред очите ми.
(Посочва зрителите)
Сега какво?
КСАНТИЙ
Да продължим, най-хубаво.
Че той нали разправяше, че тука са
ужасните чудовища.
ДИОНИС
Проклетникът!
Той лъжеше, за да ме сплаши, знаейки,
че съм храбрец, и просто ми завиждаше.
От него няма нищо по-страшно.
А аз бих искал да се счепкам с някого
в борба, достойна за това пътуване.
КСАНТИЙ
Да, тъй е. Тъкмо шум долавям някакъв.
ДИОНИС
Отде, отде е?
КСАНТИЙ
Изотзад.
ДИОНИС
Назад иди.
КСАНТИЙ
Не, не, отпред е.
ДИОНИС
Е, тогаз напред иди.
КСАНТИЙ
Кълна се, виждам някакво чудовище.
ДИОНИС
Какво е то?
КСАНТИЙ
Ужасно! И променя се!
Ту вол, сега пък муле, ту красавица
жена!
ДИОНИС
Къде е, да я видя, искам я.
КСАНТИЙ
Но вече тя не е жена, не, кучка е.
ДИОНИС
Това е тя, Емпуза!
КСАНТИЙ
Свети огнено
лицето й.
ДИОНИС
Един крак бронзов има ли?
КСАНТИЙ
Да, бога ми, а пък лайнян е другият,
да знаеш!
ДИОНИС
Де да ида?
КСАНТИЙ
Ами аз къде?
ДИОНИС (изтичва към жреца на Дионис, към първия ред на зрителите)
Спаси ме, жрецо, че да пием двамата!
КСАНТИЙ
Загиваме, Херакле!
ДИОНИС
Тъй не ме зови,
човече, и не ми изричай името!
КСАНТИЙ
А с „Дионис“?
ДИОНИС
По-малко и от първото.
КСАНТИЙ
Е, продължи. Насам, насам,стопанино!
ДИОНИС
Що има?
КСАНТИЙ
Смелост! Всичко мина хубаво
и можем като Хегелох да викаме:
„След морски вълни виждам пак безветрие“
Емпузата изчезна.
ДИОНИС
Закълни ми се!
КСАНТИЙ
Кълна се в Зевс!
ДИОНИС
Отново!
КСАНТИЙ
В Зевс!
ДИОНИС
Отново!
КСАНТИЙ
В Зевс!
ДИОНИС
Как побледнях, като я зърнах, беден аз!
КСАНТИЙ (показва плаща му)
А вместо тебе зачерви се плащът ти.
ДИОНИС
Ах, откъде дойдоха тези бедствия!
Кой бог да обвиня, че готви края ми?
„Ефирът — Зевсов дом“, „Кракът на Времето“?
Долита звук на флейта.
КСАНТИЙ
Хей, ти!
ДИОНИС
Какво?
КСАНТИЙ
Не чу ли?
ДИОНИС