Синът Клистенов, чувам,
заскубал своя задник
сред гробове и си издраскал бузите.
Приведен, той се бъхтел,
и плачел, и ридаел
зарад Клатан — Клатан от Ръкоблуднево.
А казват, че и Калий,
синът на Хипо… клата,
облечен като лъв, се борел с курвите.
ДИОНИС
А можеш ли ни каза
къде живее Плутон?
Чуждинци сме, едва-що сме пристигнали.
ХОР
Не се отдалечавай,
недей отново пита,
до портата му точно сте достигнали.
ДИОНИС
Момче, вземи багажа!
КСАНТИЙ
Ама това какво е?
Той все едно си знае, все багажа си!
ХОР
Вървете,
водете светото хоро
в цветната дъбрава,
играйте си, участници,
в този божи празник.
С жените и девойките
тръгвам аз, понесъл
свещеното сияние
в службата всенощна.
Напред към пъстроцветните
ливади, пълни с рози,
и нека понашему
лудуваме с хорове
прекрасни, предвождани
от Мойри блажени.
За нас еднички слънцето
разпръсква ведър блясък,
за нас, посветените,
прекарали праведен
живот и с чуждинците,
и с нашите земляци.
ПЪРВИ ЕПИЗОД
Дионис и Ксантий приближават до вратата на Плутон
ДИОНИС
Е, ха сега де, как се чука вратнята?
Че как я чукат местните поселници?
КСАНТИЙ
Недей се мая, ами блъскай вратнята
с вида си и с духа си по Херакловски.
ДИОНИС (чука)
Момче, момче!
ЕАК
Кой там?
ДИОНИС
Херакъл, силният.
ЕАК
Негоднико, безсрамнико, нахалнико!
Мръсник такъв, и пръв мръсник, мръсничище!
Ти, дето ни открадна Цербер, кучето,
и го отмъкна, стиснато за гушата!
А аз го пазех! Но сега те хванахме!
Стигийската скала, черносърдечната,
и кървавите Ахеронски зъбери,
и кучетата на Кокит блуждаещи
те вардят! И ехидната, стоглавата,
която ще разкъса твоята вътрешност!
Тартеска риба ще се впие в дроба ти,
а бъбреците кървави, червата ти
ще раздерат Горгоните титрантовски!
Към тях отправям тичешком нозете си.
КСАНТИЙ (към Дионис)
Ей, ти, какво там?
ДИОНИС (клекнал от страх)
Викай бога, свърших я!
КСАНТИЙ
Ей, смешно нещо, я по-бързо дигай се,
Преди да те съгледа някой!
ДИОНИС
Зле ми е.
Но я подай гъба за сра… цето ми.
КСАНТИЙ
На, дръж, тури я.
Дионис се бърше.
Богове! Къде ти е
сърцето, там ли?
ДИОНИС
Ами да, уплаши се
и се подхлъзна право във стомаха ми.
КСАНТИЙ
О, най-страхлив от богове и хора!
ДИОНИС
Аз?
Как тъй страхлив, нали поисках гъбата?
Туй друг ще го направи ли?
КСАНТИЙ
Как иначе?
ДИОНИС
Ще си лежи, ще си смърди страхливецът,
а аз се вдигнах, и при туй — избърсах се!
КСАНТИЙ
Храбрец е, Посейдоне!
ДИОНИС
Вярвам, бога ми.
А теб не те ли достраша от толкова
заплахи, шум?
КСАНТИЙ
Не исках да ги знам дори!
ДИОНИС
Добре, като си храбър и решителен,
стани ти аз — ей боздугана, кожата,
вземи ги, щом не знае страх сърцето ти.
А аз ще съм носачът на багажа ти.
КСАНТИЙ
Е, хайде, давай бързо! Подчинявам се.
Сменят дрехите си.
И Ксантиохеракла гледай хубаво —
страхлив ли съм и с твоето сърце ли съм.
ДИОНИС
Мелитският обесник си наистина!
Но, хайде, нека да подигна вещите!
От къщата на Прозерина излиза една Прислужница
ПРИСЛУЖНИЦАТА (към Ксантий)
Херакле, скъпи, тук ли си? Ела насам.
Като разбра, че си дошъл, богинята
изпече хляб, две-три гърнета кашица
свари, цял вол постави върху огъня,
приготви кифли, баници… Но влизай, де!
КСАНТИЙ
Добре, благодаря.
ПРИСЛУЖНИЦАТА
И знай, не пущам те,
кълна ти се! Сварила ти е птичето
месо, изпекла ти е сладки работи
и най-прекрасно вино ти е смесила.
Но влизай с мен.
КСАНТИЙ
Благодаря.
ПРИСЛУЖНИЦАТА
Шегуваш се!
Не ще те пусна. Има там и прелестна
флейтистка, също две ли, три ли хубави
танцьорки…
КСАНТИЙ
Как го каза, как? Танцьорки ли?
ПРИСЛУЖНИЦАТА
… тъй младички, оскубали си космите.
Но влез, готвача тъкмо сваля рибата
от огъня и вече вкарват масата.
КСАНТИЙ
Добре, кажи най-първо на танцъорките,
на тези вътре, че ще дойда ей сега.
Към Дионис