Момче, ти следвай подир мен с багажите.
ДИОНИС
Стой, драги! Как си мислиш, сериозно ли
в Херакъл те преобразих? Шегувах се.
Та, Ксантий, край на всички тия глупости,
ами вдигни и пак носи багажите.
КСАНТИЙ
Какво? Ти смяташ да ми вземеш вещите,
които си ми дал?
ДИОНИС
Не смятам — вземам ги.
Дай кожата!
КСАНТИЙ
Аз викам за свидетели
и моля боговете…
ДИОНИС
Боговете ли?
Кои? Не е ли идиотско, глупаво
Херакъл да си ти — ти, робът, смъртният?
КСАНТИЙ
Добре, бъди спокоен. Дръж ги. Може би
ще ме помолиш пак по воля божия.
Връща лъвската кожа и боздугана и поема от Дионис багажа
ХОР
ДИОНИС
Явяват се две Кръчмарки, които съзират мнимия Херакъл. Една от тях надава вик на изненада
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
Ела, ела, Платано!
(Посочва Дионис.)
Виж негодника!
Когато беше ми дошъл във кръчмата,
излапа единайсет хляба…
ВТОРАТА КРЪЧМАРКА
Бога ми,
това е той!
КСАНТИЙ (тихо)
Ще стане топло някому!
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
… и с тях месо варено, двайсет порций,
по два петака…
КСАНТИЙ (тихо)
Ще платят на някого!
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
… и много чесън.
ДИОНИС
Ей, жена, бърбориш си
като в несвяст!
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
И значи, не очакваше,
че след като си туриш тези токове
ще те позная? А за пастърмата ми?
За нея още нищо не съм казала!
ВТОРАТА КРЪЧМАРКА
Така е, ами сиренето, прясното
което той погълна със цедилката?
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
След туй, като го молех за парите си,
ме стрелна с поглед злобен, размуча се и…
КСАНТИЙ
Това е тъй! Такъв е той навсякъде!
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
… и меч извади, сякаш полудяваше.
ВТОРАТА КРЪЧМАРКА
Да, бедна аз!
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
И ние се уплашихме
и скочихме веднага на таванчето,
а той си тръгна, като взе рогозките!
КСАНТИЙ
И туй направи!
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
Трябва да се действува!
Върви, викни ми Клеона, защитника…
ВТОРАТА КРЪЧМАРКА
А ти за мене подири Хипербола.
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
… че да го смажем!
(Към Дионис.)
Ти, престъпно гърлище,
със камък бих ти изтрошила зъбите,
с които нявга ми изяде стоката!
КСАНТИЙ
Пък аз със радост ще те хвърля в ямата!
ВТОРАТА КРЪЧМАРКА
Пък аз със сърп ще ти изрежа глътката,
с която ми погълна карантиите!
ПЪРВАТА КРЪЧМАРКА
Но ще вървя за Клеон, ще те викне той
в съда и ще избълваш тия работи!
Двете кръчмарки излизат.
ДИОНИС (към Ксантий)
Ако не те обичам, Ксантий, смърт за мен!
КСАНТИЙ
О, знам, разбирам! Стига, стига приказки!
Не ставам за Херакъл.
ДИОНИС
Мили Ксантийчо,
не думай тъй!
КСАНТИЙ
Че как така Алкменин син
ще стана аз? И аз роб съм, че и смъртен съм!
ДИОНИС
Знам, знам, че се гневиш, и с основание.
И да ме пернеш, нямам възражения.
Но ако после пак ти взема дрехите,
самият мен, жена ми и децата ми
смъртта да грабне — с Архедема заедно!
КСАНТИЙ
Добре, приемам при това условие.
ХОР
КСАНТИЙ