Влизат Еак и двама Роби
ЕАК (посочва Ксантий)
Вържете бързо този, кучекрадеца,
да го накажем!
ДИОНИС (тихо)
Зле ще бъде някому!
КСАНТИЙ
Е, поврага! Махнете се!
(Размахва боздугана.)
ЕАК
А, биеш се?
Дитилас! Скеблиас! Пардокас! Идвайте
Насам и с този тука се сражавайте!
Робите притичват и със сила отнемат боздугана от Ксантий.
ДИОНИС
Я гледайте, нахалникът му! Бие се
той, който граби чуждото!
ЕАК
Голям нахал!
ДИОНИС
Ужасно, страшно нещо!
КСАНТИЙ
Но повярвай ми,
да пукна, ако тук съм идвал някога
или съм ти откраднал даже косъмче!
Но аз ти правя мъжко предложение:
вземи, измъчвай моя роб и видиш ли,
че съм виновен, отнеми живота му.
ЕАК
А как да го измъчвам?
КСАНТИЙ
Всякак. Връзвай го
беси го, с бич бодлив го бий, извивай го,
дери го, сипвай му оцет в ноздрите,
натовари го с тухли там, и прочее,
но с праз и лук недей го би единствено.
ЕАК
Да, прави думи. А осакатя ли го,
тогава ще ти заплатя цената му.
КСАНТИЙ
Не трябва. Отведи го, мъчи си го.
ЕАК
Не, тук, за да говори във лицето ти.
(Към Дионис.)
Я сваляй бързо вещите, и никаква
лъжа да няма тука!
ДИОНИС
Забранявам ти
да ме измъчваш, аз съм от безсмъртните!
В противен случай се сърди на себе се!
ЕАК
Какво твърдиш?
ДИОНИС
Че съм безсмъртен, Зевсов син,
бог Дионис, а той е роб.
ЕАК (към Ксантий)
Ти чу ли го?
КСАНТИЙ
Да, чух. И ще го биеш още повече —
ако е бог, той няма да почуствува.
ДИОНИС (към Ксантий)
Добре, понеже казваш, че и ти си бог,
наравно с мен и и ти понасяй удари!
КСАНТИЙ
Това е право. Който от двамина ни
заплаче пръв или поиска спиране
на сопите, за бог не го признавайте.
ЕАК
Да, ти си благороден мъж, безспорно е,
ти дириш правда. Хайде, съблечете се.
КСАНТИЙ
И как ще ни измъчваш честно?
ЕАК
Лесно е.
Поред — на пеб, на него удар…
КСАНТИЙ
Хубаво.
На, погледни сега ще се помръдна ли!
ЕАК (удря го)
Ударих ли те?
КСАНТИЙ
А, нищожна работа.
ЕАК
Сега ха него да ударя.
(Удря го.)
ДИОНИС
Хайде де!
ЕАК
Ударих те.
ДИОНИС
Не мигна и окото ми.
ЕАК
Не зная. Хайде, ще опитам втори път.
КСАНТИЙ
Побързай!
Еак го удря.
Ох, ох, олеле!
ЕАК
Как „олеле“?
Боли ли те?
КСАНТИЙ
Не, бога ми, припомних си
Херакловия празник в Диомеите.
ЕАК
О, свят човек! Ще ида пак при другия.
(Удря Дионис.)
ДИОНИС
Ох, ох! Ох, ох!
ЕАК
Какво?
ДИОНИС
Съглеждам конници.
ЕАК
Защо заплака?
ДИОНИС
Лук, бе, лук! Мирише ми!
ЕАК
И да не спирам боя?
ДИОНИС
Все едно ми е.
ЕАК
Ще трябва да отида пак при първия.
(Удря Ксантий.)
КСАНТИЙ
Ох, ох!
ЕАК
Какво ти е?
КСАНТИЙ
Изкарай трънчето.
ЕАК
Каква е таз? Отивам пак при другия.
(Удря Дионис.)
ДИОНИС (вика)
Ох, Аполоне,
(продължава с нормален глас)
ти, властнико питийски или делоски!
КСАНТИЙ
Не чу ли? Заболя те!
ДИОНИС
Не, припомних си
един от Хипонактовите ямбове.
КСАНТИЙ
Не правиш нищо. Удряй в слабините му!
ЕАК (към Дионис)
Така е! Хайде, подложи корема си.
(Удря го)
ДИОНИС (вика)
О, Посейдоне…
КСАНТИЙ
Заболя го!
ДИОНИС (с нормален глас)
… в бездните
ти, царю на егейския нос и на сивите води…
ЕАК
Заклевам се в Деметра, кой от двама ви
е бог, не мога да науча! Влизайте.
Но лично господарят и царицата
на ада Персефона — те и двамата
са богове — ще разберат кои сте вий.
ДИОНИС
Така е. Но желал бих туй решение
да бе го взел, преди да ме набъхтите.
Влизат в дома на Плутон