— Ядох до насита и се уморих. Занеси ме сега в стаята си и оправи коприненото креватче, за да си легнем.
Разплакала се принцесата, защото я било страх от студения жабок; тя не смеела да го докосне, а той искал да спи в нейното хубаво чисто легло. Но царят се разгневил и рекъл:
— Не бива да презираш този, който ти е помогнал в беда.
Нямало как, уловила го тя с два пръста, занесла го в стаята си и го оставила в един ъгъл. Но щом се мушнала в леглото, той рекъл:
— Уморен съм и искам да спя удобно като тебе. Ако не ме вдигнеш, ще те обадя на баща ти.
Тогава тя ужасно се разсърдила, хванала го и с всички сили го запратила в стената.
— Най-сетне ще ме оставиш на мира, отвратителен жабок!
Но като паднал на пода, жабокът се превърнал в принц с хубаво лице и весели очи. Той разказал на царската дъщеря, че бил омагьосан от зла вещица и че само тя е можела да го спаси от магията. Скоро двамата се оженили.
На другия ден след сватбата, щом слънцето ги събудило, пред двореца спряла каляска, в която били впрегнати осем бели коня с бели пера от камилска птица на главите и със златни синджири отстрани; а отзад на каляската стоял прав прислужникът на младия цар, железният Хайнрих.
Когато господарят му бил превърнат в жабок, такава голяма мъка обзела Хайнрих, че той накарал да стегнат с три железни обръча сърцето му, за да не се пръсне от скръб и жалост. Сега каляската трябвало да заведе младия цар в царството му.
Хайнрих помогнал на двамата да се качат, изправил се отзад на каляската, а сърцето му преливало от радост, че господарят се е спасил от магията.
Като изминали малко от пътя, царският син чул силен пукот отзад, като че ли нещо се счупило. Обърнал се и викнал:
А верният Хайнрих отвърнал:
Изпукало втори и трети път и царският син все мислел, че става нещо с каляската. Но това били железните обръчи, които се пукали и падали от сърцето на верния Хайнрих от радост, че господарят му се спасил от магията и бил щастлив.