Жоам Гарал не отговори, ала Якита усети как ръката му трепна в нейната като от внезапна болка. Все пак на устните на съпруга й се изписа лека усмивка, сякаш мълчаливо подканяше жена си да се доизкаже.
— Жоам — продължи тя, — ето случай, който до края на нашия живот няма вече да ни се представи. След венчавката си Миня ще отиде далеч, ще ни напусне! Това е първото огорчение, което ще ни причини нашата дъщеря, и сърцето ми се свива, като ек помисля за гази толкова близка раздяла. Затова ще бъда доволна, ако мога да я придружа до Белен. А и не ти ли се струва, че е редно да се запознаем с майката на нейния съпруг, която ще ме замести и на която ние ще я поверим? Трябва да добавя, че Миня не би искала да наскърбява госпожа Валдес, като се венчае далеч от нея. Ако твоята майка беше жива, когато се венчахме с теб, мой Жоам, нямаше ли да пожелаеш и тя да присъствува на твоята сватба?
При тези думи на Якита Жоам Гарал отново направи неволно движение.
— Ах, приятелю — подзе отново Якита, — колко бих искала заедно с Миня, с нашите двама сина, Бенито и Маноел и с теб да видя нашата Бразилия, да се спусна по тази прекрасна река до последните крайморски провинции, през които минава. Струва ми се, че там раздялата няма да бъде толкова тежка. А когато се върнем, ще мога мислено да виждам дъщеря си в къщата, където я чака втората й майка! Няма да я оставя в непознати места! И така ще чувствувам по-близо живота й!
Този път Жоам впи очи в жена си и я гледа продължително, но пак не отговори нищо.
Какво ставаше в душата му? Защо се колебаеше да изпълни това желание, толкова справедливо само по себе си, да каже „да“, което би доставило голяма радост на всичките му близки? Загрижеността за работите му не можеше вече да бъде оправдателна причина. Няколкоседмично отсъствие никак нямаше да им навреди! Всъщност домоуправителят му би могъл да го замести във фазендата, без нищо да пострада! И въпреки това продължаваше да се колебае.
Якита улови с две ръце ръката на мъжа си и я стисна още по-нежно.
— Мой Жоам — рече тя, — молбата ми да се съгласиш не е каприз. Не! Аз дълго обмислях предложението, което ти направих преди малко, и ако го приемеш, ще напълниш най-заветното ми желание. Нашите деца знаят какво говорим в този момент; Миня, Бенито и Маноел те молят за това щастие — да заминем с тях. Ще добавя, че предпочитаме тази сватба да стане в Белен, а не в Икитос. Ще бъде от полза за нашата дъщеря, за въвеждането й в обществото, за положението, което следва да заеме в Белен, като я видят, че пристига с домашните си, и тя няма да се чувствува толкова чужда в този град, където трябва да премине по-голямата част от живота й!
Жоам Гарал се бе облакътил. За миг той закри лицето си с ръце, като човек, изпитващ нужда да събере мислите си, преди да отговори. В него явно имаше колебание, което искаше да превъзмогне, дори смущение, което жена му ясно чувствуваше, но не можеше да си обясни. Под това замислено лице се водеше скрита борба. Обезпокоената Якита почти се разкайваше, че бе зачекнала този въпрос. Във всеки случай тя беше готова да се примири с решението на Жоам. Ако това пътуване му струва много, тя ще подтисне желанията си; не ще му говори вече да напуснат фазендата; никога няма да го пита за причината на този необясним отказ.
Изтекоха няколко минути. Жоам Гарал стана. Без да се обръща, той стигна до вратата. Там като че ли хвърли последен поглед към тази красива природа, към това кътче от света, където от двайсет години вече бе затворил цялото щастие на своя живот.
После с бавна крачка се върна към жена си. Лицето му бе придобило ново изражение, изражение на човек, който току-що е взел важно решение и колебанията му са свършили.
— Ти имаш право! — каза той с твърд глас на Якита. — Това пътуване е необходимо! Кога искаш да заминем?
— Ах, Жоам, мой Жоам! — възкликна Якита, обзета от неизразима радост. — Благодаря ти… Благодаря ти от тяхно име!
И очите й се наляха със сълзи на умиление, докато мъжът й я притискаше до сърцето си.
В този момент отвън, откъм къщната врата се чуха радостни гласове. След миг на прага се показаха Маноел и Бенито почти едновременно с Миня, току-що излязла от стаята си.