Тези, които биха искали да ни убедят, че тя извира от Боливия и се спуща от планините Титикака, ще трябва да докажат, че истинската Амазонка е Укаяли, образувана от сливането на Паро и Апуримак; но това гледище вече се отхвърля.
Излизайки от езерото Лаурикоча, реката тече първоначално към североизток на разстояние петстотин и шестдесет мили и се насочва право на изток едва след като приеме важния приток Панте. На колумбийска и перуанска територия, чак до бразилската граница, тя се нарича Мараньон, или по-право Мараняо, защото Мараньон е пофранцузеното й португалско име. От бразилската граница до Манао, където в нея се влива великолепната Рио Негро, тя носи името Солимаес, или Солимоинс, по името на индианското племе солимао, известни останки от което още могат да се срещнат в крайречните провинции. И накрая, от Манао до морето тя е Амазонас, или Река на амазонките, както са я нарекли испанците, тези потомци на смелия Ореляна13, от чиито възторжени, но съмнителни разкази заключили, че съществува племе от войнствени жени, живеещи около Рио Нямунда, един от средните притоци на голямата река.
По принцип може още отсега да се предвиди, че Амазонка ще стане чудесен воден път. Няма нито прагове, нито каквито и да било други препятствия от изворите й до мястото, където нейното корито малко се стеснява, минавайки между две живопис ни, но различни по височина планински вериги. Бързеи започват да цепят водите й едва на мястото, където тя завива на изток, прорязвайки едно междинно разклонение на Андите. Там има няколко водопада, без които несъмнено реката би била плавателна от устието чак до изворите. Но въпреки това, както е забелязал Хумболдт14, тя е свободна в четири пети от течението си.
Още от самото начало не й липсват притоци, подхранвани на свой ред от голям брой подпритоци. Такъв е например Чинчипе, вливащ се от лявата й страна, от североизток. Отдясно е Чачапуяс, идещ от югоизток. След това, отляво — Марона и Пастука, а отдясно — Гуалага, която се губи при мисията Лагуна. Пак отляво идват Чамбира и Тигре — от североизток; отдясно — Уалага, която се влива в Амазонка на две хиляди и осемстотин мили от Атлантическия океан, а на разстояние от двеста мили срещу течението й могат да плават кораби и да проникнат до самото сърце на Перу. И най-после, отдясно, близо до мисиите Сан-Жоаким д’Омагуас, на мястото, където завършва горният басейн на Амазонка, след като прокара величествено водите си през пампасите на Сакраменто, се появява прекрасната У каяли; тя е голяма артерия, подсилвана от многобройните речици, изтичащи от езерото Чукуито, на североизток от Арика.
Такива са главните притоци над селището Икитос. В долното течение притоците стават толкова пълноводни, че коритата на европейските реки сигурно биха се оказали много тесни, за да ги победят. С усилията на тези именно притоци Жоам Гарал и близките му щяха да се запознаят при плаването си надолу по Амазонка.
Към красотите на тази несравнима река, която напоява най-красивата страна на земята, минавайки почти неотклонно на няколко градуса под екватора, трябва да добавим още едно качество, което не притежават нито Нил, нито Мисисипи, нито Ливингстън, наричана в старо време Конго-Заир-Луалаба. То се състои в това, че каквото и да казват явно зле осведомените пътешественици, Амазонка тече през една много здравословна част от южна Америка. Басейнът й непрекъснато се продухва от благотворните западни ветрове. Течението й не минава по притисната от високи планини долина, а през обширна равнина, разпростряла се на триста и петдесет левги от север на юг, едва набръчкана тук-там от хълмове, из която въздушните течения могат да се движат свободно.
Професор Агаси15 с право се опълчва против твърденията, че климатът на този край, несъмнено предопределен да стане средище на най-жива търговия и производство, бил нездравословен. Според него „тук постоянно се усеща лек и мек полъх, предизвик ваш, изпарение, благодарение на което температурата спада и почвата не се затопля непрекъснато. Постоянството на този освежителен полъх прави климата на Реката на амазонките приятен и дори превъзходен.“
Така абат Дюран, бивш мисионер в Бразилия е имал възможност да се убеди, че макар температурата да не спада под двадесет и пет градуса, тя почти никога не се качва над тридесет и три — следователно средната температура за цялата година се движи от двадесет и осем до двадесет и девет градуса, с разлика само от осем градуса.
13
14