Тези факти ни дават основание да твърдим, че в басейна на Амазонка липсват палещите горещини на ония азиатски и африкански страни, които се намират на същата географска ширина.
Цялата обширна равнина, която й служи за долина, е достъпна за морските ветрове, пращани й от Атлантическия океан.
Така че провинциите, на които реката е дала своето име, имат неоспоримото право да се наричат най-здравословните в тази страна, която без друго е една от най-красивите на земята.
Но не мислете, че водната система на Амазонка е непозната!
Още в XVI век Ореляна, помощник на един от братята Писаро16 се спуснал по Рио Негро, в 1540 г., навлязъл във великата река, поел без водач през тези краища и след осемнайсетмесечно плаване, за което разказва чудеса, се озовал до устието й.
В 1636 и 1637 г. португалецът Педро Тексейра стигнал по горното течение на Амазонка до Напо с флотилия от четиридесет и седем пироги.
В 1743 г. Ла Кондамин17, след като измерил дъгата на меридиана под екватора, се разделил със спътниците си Бугер18 и Годен де-з-Одоне, тръгнал с ладия по Чинчипе, спуснал се до мястото, където тя се влива в Мараньон, и достигнал устието на Напо на 31 юли, тъкмо навреме, за да наблюдава изгряването на първия спътник на Юпитер, — което позволило на този „Хумболдт на XVIII век“ да определи точно географската ширина и дължина на точката, в която се намирал, — обходил селата по двата бряга и на 6 септември пристигнал във форт Пара. Това огромно пътешествие дало важни резултати: не само било установено с научна точност руслото на Амазонка, но и почти се потвърдило, че тя е свързана с Ориноко.
Петдесет и пет години по-късно Хумболдт и Бонплан19 допълнили ценните усилия на Ла Кондамин, като начертали карта на Мараньон до Рио Напо.
И оттогава както самата Амазонка, така и главните й притоци непрекъснато се посещават от пътешественици.
В 1827 г. Листър-Мо, в 1834 и 1835 г. — англичанинът Смит, в 1844 — френският лейтенант, командир на кораба „Булонез“, бразилецът Валдес в 1840, французинът Пол Мар кой от 1848 до I860, твърде своеобразният художник Биар в 1859, професор Агаси от 1865 до 1866, в 1867 бразилският инженер Франц Келер-Линценгер и най-после в 1879 г. доктор Крьово са изследвали течението на реката, като навлезли в много нейни притоци и установили плавателността на главните от тях.
Но най-забележителният факт, който прави чест на бразилското правителство, се състои в следното:
На 31 юли 1857 г., след много спорове между Франция и Бразилия за границите на Гвиана, цялото течение на Амазонка бе обявено за свободно и открито за кораби от всички националности, и за да съчетае теорията с практиката, Бразилия сключи договори със съседните страни за използуването на всички речни пътища в басейна на Амазонка.
Днес параходни линии със съответните удобства, поддържащи пряка връзка с Ливърпул, обслужват реката от устието й до Манао; други стигат чак до Икитос; а трети по Тапажос, Мадейра, Рио Негро и Пурус проникват до самото сърце на Перу и Боливия.
Лесно може да си представим подемът, който ще получи един ден търговията в целия този огромен и богат басейн, нямащ равен на себе си в света.
Но и тази монета има обратна страна. Напредъкът се постига винаги в ущърб на коренното население.
Да, в горното течение на Амазонка вече са изчезнали доста индиански племена, между които курисикурите и соримаите. Макар че по Путумайо още се срещат някои и други юри, яхуите са изоставили този район, за да се приютят около далечните притоци, а маоите са напуснали нейното крайбрежие и сега малочислените техни представители скитат из горите на Япура.
Да, бреговете на Тунантин са почти обезлюдени, а в устието на Журуа са останали само няколко чергарски индиански се мейства. Тефе е почти опустяла, и само при устието на Япура са се запазили останки от великото племе умаюа. Коари е изоставена. По бреговете на Пурус има само шепа индианци мури. От древните манаи се наброяват едва няколко семейства чергари. По бреговете на Рио Негро са останали само метиси, потомци на португалци и индианци, а по-рано тук са се наброявали до двайсет и четири различни народности.
Такъв е законът на прогреса. Индианците ще изчезнат. Под владичеството на англосаксонската раса австралийците и тасманийците се стопиха. Североамериканските индианци гинат под напора на завоевателите на Далечния запад. Един ден може би и арабите ще бъдат унищожени от френската колонизация.
Но да се върнем в 1852 година. Тогава съобщителни средства, толкова многобройни днес, не съществуваха, и пътуването на Жоам Гарал щеше да трае не по-малко от четири месеца, особено като се имат пред вид условията, при които то щеше да стане.
16
19