Но при все че Торес беше горски стражар, той явно не се занимаваше вече с този занаят, поне в условията, в които се намираше сега. Това личеше по недостатъчните му средства за защита или нападение, необходими при преследването на негри. Нямаше никакво огнестрелно оръжие: нито пушка, нито револвер. Само в колана си бе затъкнал едно от ония оръжия, които приличат повече на сабя, отколкото на ловджийски нож и се наричат „маншета“. Освен това Торес притежаваше „еншада“ — нещо като мотика, използувана по-специално за лов на броненосци2 и агути3, от които гъмжат горите в горното течение на Амазонка, където обикновено няма опасност от хищници.
Във всеки случай през тоя ден, 4 май 1852 година, този авантюрист или беше погълнат всецяло от четенето на документа, в който бяха впити очите му, или, свикнал да скита из южноамериканските лесове, се отнасяше напълно безразлично към техните прелести. И наистина нищо не можеше да го откъсне от заниманието му: нито непрестанният врясък на кресливите маймуни, който господин Сент-Илер4 сполучливо сравнява с ударите на брадвата на дърваря по клоните на дърветата; нито сухият пукот на пръстените на гърмящата змия, която наистина рядко напада, но е пък извънредно отровна; нито пронизителният глас на рогатата жаба, която държи първенство по грозота в класа на влечугите; нито дори звучното и същевременно басово квакане на дървесната жаба, която, макар и да не може да се мери по големина с вола, но с гласа си конкурира неговото мучене.
Торес не чуваше нищо от цялата тая врява, представляваща като че разнородния глас на горите на Новия свят. Седнал в подножието на едно величествено дърво, той нямаше желание дори да се любува на високата корона на това „pao ferro“, или желязно дърво, с тъмна кора и плътна дървесина, твърда като метал, който тя замества в оръжията и сечивата на първобитния индианец. Не! Погълнат в мислите си, горският стражар въртеше и преобръщаше между пръстите си странния документ. С помощта на шифъра, чиято тайна знаеше, той намираше истинското значение на всяка буква; четеше, проверяваше смисъла на тези редове, неразбираеми за никого освен за него, и тогава злобно се усмихваше.
После, неспособен да се сдържа, той промърмори полугласно тези няколко фрази, които на това пусто място в перуанския лес никой не можеше да чуе, а и никой не би разбрал.
— Да — каза той, — ето стотина реда, съвсем ясно написани, които безспорно имат значение за един човек, когото познавам! А този човек е богат! За него това е въпрос на живот или смърт, а за такова нещо навсякъде се плаща скъпо!
И като гледаше документа с жадни очи:
— Дори ако взема само по едно конто рейса5 за всяка дума от последната фраза, ще получа солидна сума! Колко е ценна тая фраза. В нея се съдържа целият документ! Тя назовава истинските лица с истинските им имена. Но преди да се опита някой да я разбере, трябва най-напред да определи колко думи съдържа, но и тогава пак няма да разгадае истинския й смисъл!
Като си рече това, Торес запресмята на ум.
— Има петдесет и осем думи! — извика той. — А това прави петдесет и осем конто. С тях човек би могъл да живее и в Бразилия, и в Америка, навсякъде, където пожелае, дори цял живот да не прави нищо. Ами ако всички думи на този документ ми бъдат заплатени по тази цена! Тогава ще трябва да броя със стотици конто! Ах, дявол да го вземе! Ще бъда последен глупак, ако не спечеля от това цяло състояние.
Ръцете на Торес сякаш опипваха тая огромна сума и вече стискаха фишеци със златни монети.
Изведнъж мислите му взеха нова насока.
— Най-после — извика той — съм близо до целта и няма да съжалявам за несгодите на това пътуване, което ме доведе от бреговете на Атлантическия океан до горното течение на Амазонка! Защото този човек би могъл да напусне Америка, да се изсели отвъд моретата, а как ще го настигна тогава? Но не! Той е тук, а ако се кача на върха на някое от тия дървета, ще мога да видя покрива на къщата, в която живее с цялото си семейство.
После, като грабна листа и го размаха развълнувано, продължи:
— Още днес ще бъда при него! Още днес той ще разбере, че честта, животът му са затворени в тези редове! И когато поиска да узнае шифъра, който ще му позволи да ги разчете, ех, скъпо ще ми плати той за този шифър. Ще ми плати, ако пожелая, с цялото си състояние, дори с всичката си кръв. Ах, хиляди дяволи! Достойният ми колега, който ми предаде този ценен документ, разкри тайната му, каза ми къде да търся бившия му колега и под какво име се крие той от толкова години, този достоен колега не подозираше какво богатство слага в ръцете ми!
2
3
4
5