Волтер
Жано и Колен
Мнозина, на които може да се вярва, са виждали Жано и Колен в училището на град Исоар в Оверн, град, прочут в целия свят със своя колеж и с котлите си. Жано беше син на един твърде известен търговец на мулета, Колен пък беше роден в семейството на един почтен земеделец от околността, който обработваше земята с четири мулета и който, след като платеше данъците върху имота, връхнините, бериите, данъка върху солта, подоходния данък — по едно су на ливра, поголовния данък и десятъка, в края на годината се оказваше не особено богат.
За овернянци Жано и Колен бяха много хубави момчета, те се обичаха много, споделяха си малки тайни и задушевни преживявания, неща, за които хората си спомнят с удоволствие, когато по-късно се срещнат в живота.
Наближаваше краят на учението им, когато един ден някакъв шивач донесе на Жано фрак от трицветно кадифе и лионски жакет, ушит с много вкус. Всичко това беше придружено с писмо, отправено до г-н дьо ла Жанотиер. Колен се възхищаваше от фрака, но никак не завиждаше на приятеля си, Жано обаче се държеше с известно превъзходство, което много огорчи Колен. От този миг Жано престана да учи, гледаше се постоянно в огледалото и презираше целия свят. След известно време с пощенската кола пристигна един слуга и донесе второ писмо, адресирано до г-н маркиз дьо ла Жанотиер. С това писмо господин бащата нареждаше на господин сина си да дойде в Париж. Качвайки се в каретата, Жано протегна ръка на Колен с доста благородна покровителствена усмивка. Колен почувства нищожеството си и заплака. Жано замина обкръжен от блясъка на славата си.
Читателите, които желаят да бъдат осведомени, трябва да знаят, че господин Жано-баща беше спечелил доста бързо огромно състояние чрез разни сделки. Питате как се създават тези грамадни богатства? Само с късмет. Господин Жано беше представителен мъж, жена му също бе хубава и при това беше още много свежа. Те отидоха в Париж по едно дело, което ги разоряваше, и тогава щастието, което издига и проваля хората по своя прищявка, ги представи на жената на един доставчик на военните болници, човек с големи дарования, който можеше да се похвали, че за една година е пратил на оня свят повече войници, отколкото неприятелските оръдия погубват за десет години. Жано се хареса на госпожата, жената на Жано се хареса на господина. Скоро Жано стана съдружник в предприятието. Той започна да върши и други сделки. Щом веднъж попаднеш в течението, трябва само да се оставиш да те носи водата — така без особен труд се печели огромно състояние. Негодниците, които те гледат от брега как плуваш с надути платна, се блещят и чудят, не разбират как си можал да успееш, завиждат ти на късмета и пишат срещу теб брошури, които ти никога не четеш. Точно така се случи и с господин дьо ла Жанотиер, който след шест месеца си купи маркизка титла и прибра малкия маркиз от училище, за да го въведе във висшето общество в Париж.
Колен, който бе запазил топлите си чувства към него, написа на бившия си другар почтително писмо. Той съчини тези редове, за да му честити; маркизчето не му и отговори. Колен се поболя от мъка.
Бащата и майката най-напред намериха възпитател за младия маркиз. Този възпитател, който беше човек с добри обноски и не знаеше нищо, не можа да научи ученика си на нищо. Господинът искаше синът му да научи латински, госпожата — не искаше. Те взеха за арбитър един писател, който по онова време се беше прочул с приятните си произведения. Поканиха го на вечеря. Домакинът започна с тези думи:
— Господине, вие, който знаете латински и имате достъп в двореца…
— Аз да знам латински! Не знам нито дума, господине — отговори литераторът. — И много по-добре, че не зная: очевидно е, че човек говори много по-добре собствения си език, когато не разделя вниманието си между него и разни чужди езици. Вижте всички наши дами: техният ум е много по-приятен от ума на мъжете, писмата им са написани сто пъти по-изящно, а ни превъзхождат само защото не знаят латински.
— Ето, на! Не бях ли права? — рече госпожата. — Аз искам синът ми да бъде остроумен, да успее в обществото. А виждате, че ще пропадне, ако знае латински. Играят ли в театъра и в операта на латински, моля ви се? Пледира ли се на латински, когато човек има дело? Прави ли се любов на латински?
Сразен от тези доводи, господинът произнесе присъдата си: решено беше, че младият маркиз няма да губи времето си да изучава Цицерон, Хораций и Вергилий. Но какво да учи тогава? Защото все пак трябва да знае нещо. Не би ли могло да му се предава малко география?
— За какво ще му послужи това? — възрази възпитателят. — Когато господин маркизът тръгне за владенията си, нима кочияшите няма да знаят пътя? Те сигурно няма да се заблудят. Човек няма нужда от секстант, за да пътува, и може много удобно да се отиде от Париж в Оверн, без да е необходимо да знаеш на каква географска ширина се намираш.