— Прав сте — отвърна бащата; — но чувал съм да се говори за една прекрасна наука, която се нарича, струва ми се, „астрономия“.
— Каква жалка, безполезна наука — възрази възпитателят. — Нима на този свят човек се води по звездите? И нужно ли е господин маркизът да се мори да пресмята едно затъмнение, когато много лесно може да го намери на съответното място в алманаха, в който са посочени и местещите се празници, възрастта на луната и възрастта на всички принцеси в Европа.
Госпожата споделяше напълно мнението на възпитателя. Малкият маркиз сияеше от радост; бащата се колебаеше.
— Но какво трябва да знае синът ми? — казваше той.
— Да бъде любезен — отговори приятелят, с когото се съветваха, — и ако знае как да се харесва, ще знае всичко: това е изкуство, което ще научи от госпожа майка си, без да направят нито тя, нито той и най-малкото усилие.
При тези думи госпожата разцелува милия и любезен невежа и му каза:
— Ясно е, господине, че сте най-ученият светски човек. Моят син ще ви дължи цялото си образование. Но все пак си мисля, че няма да бъде зле, ако знае малко история.
— Уви, госпожо, каква полза има от това — отговори той. — Несъмнено единствената приятна и полезна история е историята на деня. Цялата стара история се състои, както казваше един от нашите духовити хора, от нагласени басни, а колкото до модерната история, тя е такъв хаос, в който никой не може да се оправи. Какво значение има за господин вашия син, че Карл Велики е учредил дванайсетте перове на Франция и че неговият наследник е бил пелтек?
— Прекрасно казано! — извика възпитателят. — Само задушават ума на децата с купища безполезни знания. Но според мен от всички науки най-нелепата, онази, която може да задуши всякаква дарба, е геометрията. Тази смешна наука има за предмет повърхнини, линии и точки, които не съществуват в природата. Прокарват мислено сто хиляди криви линии между една окръжност и една права, която се допира до нея, макар че в действителност и сламчица не може да мине на това място. Всъщност геометрията е просто една лоша шега.
Господинът и госпожата не разбираха много какво иска да каже възпитателят, но бяха напълно на неговото мнение.
— Един благородник, като господин маркиза — продължи той, — не трябва да изсушава мозъка си с такова празно учение. Ако някой ден той се нуждае от отличен геометър, за да направи план на земите си, с парите си ще го накара да ги измери. Ако иска да изследва колко е стар неговият благороднически род, който води началото си от най-далечни времена, ще повика някой бенедиктински монах. Такова е положението и с всички други изкуства. Един млад благородник, роден под щастлива звезда, не е нито живописец, нито музикант, нито архитект, нито ваятел, но благодарение на него всички изкуства цъфтят, защото той ги насърчава със своя разкош. Несъмнено много по-добре е да покровителстваш изкуствата, отколкото да ги упражняваш. Достатъчно е господин маркизът да има добър вкус, а художниците трябва да работят за него, и затова е съвършено основателно да се каже, че всички благородници (искам да кажа, онези, които са много богати) знаят всичко, без да са учили нищо, защото в действителност с течение на времето те се научават да съдят за всички неща, които те поръчват на художниците и за които плащат.
Тогава приятният невежа взе думата и каза:
— Много добре отбелязахте, госпожо, че великата цел на човека е да успее в обществото. Честно казано, нима този успех може да се получи чрез наука? Хрумвало ли е някому да говори за геометрия в добро общество? Нима някой запитва един почтен човек коя звезда изгрява днес заедно със Слънцето? Осведомява ли се човек на вечеря дали Клодион Косматия е преминал Рейн?
— Разбира се, че не — извика маркиза дьо ла Жатготиер, чиито прелести я бяха посветили в тайните на висшето общество, — и господин моят син не трябва да задушава ума си, като изучава всички тези празнословия. Но най-после, какво трябва да му се преподава? Защото все пак е добре един млад благородник да може да блесне при случай, както казва мъжът ми? Спомням си, чувала съм един абат да казва, че най-приятната наука е едно нещо, на което съм забравила името, но което започваше с „Б“.
— С „Б“ ли, госпожо? Да не би да е ботаника?
— Не, съвсем не ми говореше за ботаника. Започваше, както ви казах, с „Б“ и свършваше с „он“.
— О, разбирам, госпожо. Касае се за блазон, за хералдиката. Това е действително много дълбока наука, но тя не е вече много на мода, откакто престанаха да рисуват гербовете по вратите на каляските. Това беше най-полезното нещо на света в една цивилизована държава. Впрочем тя може да се изучава безкрайно, но днес не може да срещнете бръснар, който да няма герб, а вие знаете, че щом нещо стане обикновено, то не е много на почит.