Най-после, след като претеглиха добрите и лошите страни на науките, решиха, че господин маркизът трябва да се научи да танцува.
Всемогъщата природа го бе надарила с една способност, която бързо се разви и му донесе изумителен успех, това беше дарбата му да пее приятно модни песнички. Този изключителен талант, към който се прибавяше и чарът на младостта, караше хората да го считат за многообещаващ младеж. Жените го обичаха и, понеже главата му бе пълна с песни, той започна и сам да съчинява стихчета за любовниците си. Открадна „Бакхус и любовта“ от един водевил, „Нощта и денят“ — от друг, „Прелести и тревоги“ — от трети. Но тъй като в тези стихове винаги имаше няколко стъпки повече или по-малко, отколкото трябва, той ги даваше да му ги поправят, като плащаше по двайсет луидора на песен; името му се появи в „Литературен годишник“ наред с имената Ла Фар, Шолийо, Хамилтън, Саразен, Воатюр и пр.
Тогава госпожа маркизата повярва, че е майка на литератор и започна да кани на вечеря парижките литератори. Скоро главата на младежа съвсем се обърка, той овладя умението да говори, без да се слуша какво казва, и усвои до съвършенство изкуството да бъде негоден за нищо. Когато видя колко красноречив е станал синът му, бащата много съжаляваше, че не го е накарал да учи латински, защото тогава би могъл да му откупи някоя висока съдебна длъжност. Майката, която имаше по-благородни стремежи, се зае да издейства за сина си длъжност на полкови командир и, очаквайки това назначение, синът ходеше по жени. Харчеше много, а родителите му просто се съсипваха, за да могат да живеят като големи благородници.
Една млада вдовица от благороден произход, тяхна съседка, която имаше доста посредствено състояние, благоволи да реши да тури на сигурно място голямото богатство на господин и на госпожа дьо ла Жанотиер, като го присвои чрез една женитба с младия маркиз. Тя го привлече в дома си, отдаде му се, даде му да разбере, че не й е безразличен и постепенно така го омагьоса, че без особени усилия го покори напълно. Тя ту го хвалеше, ту му даваше съвети, стана най-добрата приятелка на бащата и майката. Една стара съседка намекна за женитба. Заслепени от щастието да се сродят с такава високопоставена дама, родителите с радост приеха предложението. Дадоха единствения си син на близката си приятелка. Младият маркиз щеше да се ожени за една жена, която обожаваше и която го обичаше, приятелите на семейството му честитяха, щяха да съставят брачния договор, докато се ушиеха сватбените тоалети и се напишеха стихотворенията в чест на младоженците.
Една сутрин младият маркиз седеше в краката на очарователната дама, която любовта, уважението и приятелството щяха да му дадат за съпруга. Увлечени в нежен и оживен разговор, те предвкусваха щастието си, готвеха се да започнат прекрасен живот, когато внезапно пристигна един изплашен лакей на госпожа маркизата.
— Нося ви много лоши новини — рече той. — Съдебните пристави изнасят покъщнината на господина и госпожата. Кредиторите са наложили запор на всичко. Говори се, че ще арестуват господина. Бързам да отида да си получа заплатата.
— Чакайте да видим какво е това — каза маркизът, — каква е тази история.
— Да — каза вдовицата, — идете да накажете тези негодници, вървете бързо.
Той изтичва навън, пристига в къщи. Баща му е вече отведен в затвора, слугите са се разбягали, отмъквайки кой каквото може. Майка му беше сама, без помощ отникъде, без утеха, обляна в сълзи, останал й бе само споменът за богатството, за красотата й, за прегрешенията й и за лудите разходи.
След като синът дълго плака с майка си, той й каза:
— Да не се отчайваме. Младата вдовица ме обича безумно, у нея има повече благородство, отколкото богатство, аз отговарям за нея. Ще изтичам до дома й да я доведа.
И така той се връща при любовницата си и я заварва насаме с един много любезен млад офицер.
— Как! Вие ли сте, господин дьо ла Жанотиер! Защо идвате тук? Нима човек може така да изостава майка си? Идете при горката жена и й кажете, че винаги съм й желала добро: имам нужда от слугиня и ще я предпочета пред другите желаещи.
— Ти ми изглеждаш доста добре сложен, моето момче — каза му офицерът; — ако искаш да постъпиш в моята рота, ще ти дам добра работа.