Поразен, с ярост в сърцето, младият маркиз отиде при бившия си възпитател, изля мъката си на гърдите му и му поиска съвет. Той му предложи да стане като него възпитател на деца.
— Уви, аз не зная нищо, вие не ме научихте на нищо, вие сте първопричината на нещастието ми — каза той, като хълцаше.
— Пишете романи — каза му един литератор, който беше там, — това е прекрасен източник на доходи в Париж.
По-отчаян от всякога, младежът изтича при изповедника на майка си, един театински калугер, ползващ се с много добро име, който наставляваше само жени с най-високо обществено положение. Щом го видя, той се спусна към маркиза.
— О, Боже Господи, къде е вашата каляска, господин маркизе? Как е уважаемата госпожа маркиза, вашата майка?
Горкият злочест младеж му разказа за семейната катастрофа. Колкото повече обясняваше, толкова повече лицето на калугера ставаше по-важно, по-безразлично и по-внушително.
— Синко, ето какво е искал да направи Бог: богатствата само покваряват сърцата на хората, затова Бог е сторил добро на майка ви, като я е докарал до просяшка тояга.
— Да, господине.
— Толкова по-добре, сега може да бъде сигурна в спасението на душата си.
— Но, отче, междувременно няма ли начин да се получи някаква помощ на този свят?
— Сбогом, синко, чака ме една дама от двореца.
Маркизът едва не припадна. Всичките му приятели се отнесоха с него почти по същия начин и за половин ден той опозна света по-добре, отколкото през целия си дотогавашен живот.
Както стоеше смазан от отчаяние, той видя да се приближава един старинен кабриолет с кожени завески, подобен на гальота с чергило, следван от четири огромни тежко натоварени коли. В кабриолета седеше млад човек, облечен в груби дрехи, чието кръгло и свежо лице излъчваше доброта и веселост. Неговата черноока женичка, с малко селска хубост, се друсаше до него. Колата не препускаше като елегантните карета на смешните контета: пътникът имаше достатъчно време да огледа неподвижно застаналия, съкрушен от скръб маркиз.
— О, Боже Господи! — извика той. — Чини ми се, че това е Жано!
При тези думи маркизът вдигна очи и колата спря.
— Това е Жано, това е самият Жано! — Закръгленият дребничък човек скочи от колата и изтича да прегърне някогашния си другар. Жано позна Колен. Срам и сълзи покриха лицето му. — Ти ме забрави — каза Колен, — но макар и да си станал голям благородник, аз винаги ще те обичам.
Засрамен и разнежен, Жано му разказа, хълцайки, част от историята си.
— Ела в хана, където отсядам, да ми разкажеш останалата част от историята си — рече Колен. — Целуни женичката ми и да вървим да обядваме заедно.
Тримата тръгнаха пеша, последвани от товарните коли.
— Какъв е всичкият този багаж? Твой ли е?
— Да, всичко е мое и на жена ми. Идваме от нашия край. Ръководя една хубава работилница за тенекиени и медни предмети. Ожених се за дъщерята на един богат търговец на прибори за ядене, те са необходими и на богатите, и на бедните. Ние работим много, Бог ни е благословил и останахме в същото съсловие. Щастливи сме и ще помогнем на нашия приятел Жано. Зарежи маркизката титла, всички почести на света не струват колкото един добър приятел. Ще се върнеш с мен в нашия край и аз ще те науча на занаята, не е особено мъчен. Ще те направя съдружник и ще живеем весело в онова кътче, където сме родени.
Смаяният Жано се чувстваше разкъсван между скръбта и радостта, между нежността и срама и тихо си казваше: „Всичките ми приятели с добри маниери ме изоставиха и само Колен, когото презирах, ми се притече на помощ. Каква поука!“ Добросърдечието на Колен събуди у Жано природната му доброта, чийто кълн висшето общество не беше още успяло да задуши. Той почувства, че не може да изостави баща си и майка си.
— Ще се погрижим и за майка ти — рече Колен, — а колкото до твоя баща, който е в затвора, аз разбирам малко от сделки. Щом научат, че той вече нищо не притежава, кредиторите ще се съгласят да го пуснат срещу една малка сума, аз ще се заема с всичко.
Колен така подхвана работата, че най-после измъкна бащата от затвора. Жано се върна в родния си край заедно с родителите, които наново се заловиха за някогашния си занаят. Той се ожени за една сестра на Колен, която, имайки същия характер като брат си, го направи много щастлив. И Жано-бащата, и Жано-майката, и Жано-синът видяха, че щастието не е в суетата.