— Видях я…
— Е, защо не разказваш? Какво ме занимаваш с тия снимачни дни…
Разказвам й за атаките на онзи деятел. Искам да обърна нещата откъм смешната им страна. Но Нешка не се интересува от него, казва само:
— Браво на Райчо Раев.
Изследва ме внимателно:
— И какво ти каза?… И как изглеждаше?… И какво имаше зад това, което ти каза?… И смята ли наистина сериозно да тренира, или пак ще ми къса нервите?
Не мога да кажа това, което мисля — че ще тренира и ще й къса нервите. Не е и нужно. Самата Нешка много добре знае.
— Напълняла ли е? Колко килограма е?
— Не съм я питала колко килограма е и не зная напълняла ли е.
— Ти, разбира се, няма да се сетиш да я питаш, но тя не ти ли каза? Спомни си.
— Ама стига с тия килограми. Като я видиш, ще разбереш напълняла ли е, отслабнала ли е. И толкова ли е важно?
— Важно е за отношението й, за желанието й да се върне.
Не ми е много ясно, но то не е единственото, което не разбирам, така че отминавам този толкова важен въпрос.
Чак когато всичко е изкоментирано, обсъдено, повторено, анализирано, Нешка се сеща за неуспелия „мисионер“.
— И за какво ли му е всичко това! Да кажем, че ми издействува някакво наказание. Той пък какво общо има с нашата-работа. Ако може нещо да помогне, да помогне. Не, дощяло му се да пречи. Омръзна ми всеки да ми се бърка в отбора…
Бурята отминава така рязко, както и започва. Сигурно ще се сети за този случай едва когато насреща й се изпречи самият „доброжелател“ — любезен, препълнен с комплименти.
И отново — какво е казала Илиана? От мене не се иска кой знае колко. Мъничко да си напрегна паметта и да й кажа как изглежда.
— Няма какво да си напрягам паметта. Добре изглежда. Хубава.
— Да, разбира се, за тебе тя винаги си е най-хубавата. А не ти ли каза, че този път аз съм виновна. Място не мога да си намеря. Оказа се, че реброто й наистина било пукнато, а не повярвах. И докторът я преглежда и каза, че нищо и няма. Реших, че симулира. Не мога да си го простя. Да знаеш, отсега нататък която каже, че нещо я боли, ще вярвам. По-добре да ме излъжат, отколкото да преживея отново този кошмар. Ще трябва да я взема на индивидуална подготовка. Не зная откъде ще намеря време, но трябва да го намеря.
И ето че на другия ден — нова беда. Отивам на тренировката към девет часа. За мене все още сутрин, за Нешка — чисто „добър ден“. Само, че денят днес не е добър. Виждам, че едва се държи на краката си от умора и обида. Имам чувството, че направо ще рухне пред очите на всички. Уговарям я да излезе поне за един час, да се поразходи. Нищо й нямало, ще се съвземе. Напуснала е Диляна и, разбира се, защото я няма Илиана. Казвам й, че след няколко дни Диляна ще се върне, но ако Нешка я приеме, си заслужава всички номера, фасони, бойкоти.
— Който те е предал веднъж, ще те предаде и втори, и трети път. Въобще колкото му позволиш. Да се отказва, докато е време. И да не забравяш, че в залата са и малките. Трябва и те да видят, че това не се прощава.
— Разбира се — казва Нешка. — Ти какво си мислиш наистина за мене? Как ще мога да я приема, когато ми е ясно, че просто ме хващат за гушата, когато ми е най-трудно. С такъв човек можеш ли да тръгнеш на истинска битка. Дума да не става. Само че тя няма да се върне и няма да имам възможност да покажа характер.
Пристига Благоев към десет. Ужасен е, когато разбира, че Диляна е напуснала. Ами сега? Успокоявам го, че всичките му вариация ще дойдат за снимките и първа от тях — Диляна. Да не се притеснява. Само Илиана я няма и няма как точно сега да дойде. Ще трябва да се задоволи със снимките от студиото. Благоев пита с надежда:
— Откъде знаеш, че ще дойде Георгиева? Каза ли, че ще дойде? Ти говори ли с нея?
— Не съм говорила, но зная. Сигурна съм.
Режисьорът отново помръква. Вижда му се много нестабилен този аргумент — моята интуиция. Отново ми доказва колко скъп е всеки снимачен ден, че е невъзможно да се издействува друг, колко строги са порядките в кинематографията. Всичко това с явната надежда, че ще ме накара да отида в съседния хотел, където са се настанили родителите на Диляна. Всеки с грижите си: Нешка — с европейското първенство и примадонските номера на звездите си, Благоев — с филма си.
Нямам никакво намерение да търся Диляна. Толкова ме е яд, че ми се струва, че ако след няколко дни Нешка я приеме, няма да мога да й простя толкова мекушавост. Следобед Благоев тържествуващо съобщава, че Диляна наистина ще дойде за снимките. Не мога да споделя възторга му. Разбира се, че ще дойде за снимките. Как не!
Диляна идва и играе с такова темпо, в каквото Нешка отдавна иска да я види. Ни следа от съсипваща умора, която не й позволява да тренира. Нешка като че ли забравя и обидата и заканите си.