Охо! Моята кротка, тиха, мълчалива Ани. Моята чудесна Ани! Много ми се иска да го разцелувам този таралеж. Само се усмихвам. Усмихва се и кимва и Ани. Не ме е страх от този турнир. За първи път чак толкова не ме е страх…
Не зная какво пишат тука вестниците против България, но отначало публиката е доста студена. Само една българска групичка подхвърля самотно и зиморничаво „Хайде, наш’те!“ После се разразява такава буря, че ще ми бъде винаги приятно да си спомням белградската зала. Викат, и тропат, и скачат на крака да поздравят всяко от нашите момичета. Стопили са се ледовете, забравена е балканската, съседската вражда. Хората в залата се радват на красотата.
Дойде най-сетне големият ден на Лили Игнатова. Освободена вече от грижата за първо място, игра за удоволствието, че играе. Залата почувствува това и я подкрепи така, както зала „Емил Марков“. Блестяща! И което е най-хубавото — ведра, весела, щедра победителка. Имало е случаи да си казвам — щом Илиана, щом Анелия се променят след победата, какво ли ще стане пък с Лили. Исках да победи, за да се измъкне от това като обречено второ място. Знаех колко важно е да се преодолее този комплекс и мъничко се страхувах. Излиза, че не съм си познавала момичето. Толкова лъчезарна, естествена, искрена, когато е щастлива. Подариха й пръстена на кралица Мара от IV век (отливка, разбира се, но с толкова салтанати, ще речеш, че носят самата реликва). После, когато подариха пръстена на кралица Мара и на шестте ансамблистки от СССР, вече нямаше никакво съмнение — имат много отливки. Но когато го даваха на Лили, още не знаехме, че ще дават още шест. Югославянките под секрет ни казват, че това е много ценен подарък, а Лили тича веднага и ми го подарява. На другия ден подарява на Илиана златния си медал от обръча, защото Илиана заслужавала, пък не й го давали…
Когато победи Илиана в Амстердам, стъпваше горда. Наистина същинска кралица. Вече всяка крачка излъчваше власт и сила. Радвах й се и малко ме побиваха тръпки. Ох, как ще й смъкна царската тога и ще й облека отново одеждите на Пепеляшка! Ох, как ще тренира това момиче, на което така му хареса победата, славата!
Когато победи Анелия в Мюнхен, по-горда от самата Илиана, не даде да се разбере, че това изобщо означава нещо за нея.
Сега Лили е готова да подскача и всички се радват на нейната радост, всички я обичат, всички от всички страни й пожелават още дълго да побеждава… Лили е толкова по детски щастлива, че колкото пъти я погледна, се усмихвам, въпреки че положението на това състезание отново се оказа критично, Дълги спорове за финала на лентата на Анелия, искат да й намалят оценката, разправии, намаляват, но не толкова, колкото са искали. Изобщо объркана работа. Отново я изравняват с Даля Куткайте — този път на второ място. Този път шампионката е на недосегаема висота. Доволна съм. Нямаше да е такава радостта на Лили, ако бяха изтикали някоя до нея. А и нямаше никак да е справедливо. Толкова безспорна победителка беше. Илиана отново е с пет стотни зад Раленкова и Куткайте. Затова пък на шампионата игра така, че югославяните й устроиха една специална церемония. Когато напускаше залата, след всеки уред ставаха на крака, вдигаха високо ръце и ръкопляскаха в такт с всяка крачка на Илиана. Не бях го виждала никога никъде. Така все по-високо изправяше глава кралица Илиана, все по-силно играеше. И никой от нас още не знаеше, че това ще й бъде изпращането на тази голяма гимнастичка…
В Белград стана и един малък инцидент, за който все пак трябва да разкажа. Заварвам водача на нашата група да се кара на Анелия за грешките. Избухвам грозно, невъздържано. Казвам, че забранявам на всеки да се доближава до гимнастичките ми по време на състезание, питам кой му е разрешил и изобщо се държа невъзможно грубо. Не се помня от яд. После си мисля, че ако някой му е говорил, че съм конфликтна, опака, дръпната, сега се е убедил напълно. Моят ръководител ме гледа слисано. Успява студено, през зъби да попита:
— Ти наистина ли мислиш, че аз нямам право?
— Наистина. Имате право след два дни, като се приберем в София, да ме уволните. Тук — никакви права, що се отнася до гимнастичките по време на състезание. Само аз имам право. Никой друг.