И пак се появиха такива настоявания: „Защо не й кажеш на Нешка да не си губи времето с Илиана.“ Както преди две години — да не си губи времето с Анелия. Нешка си губи по същия начин времето и с Даниела и щом не я включва в тройката, значи, че още не е готова. Това поне би трябвало да е ясно. Никога не е настоявала за състезателка без перспективи. Струва ми се, че Нешка прави прекалено много компромиси в името на това мир да е, но те не оправят нещата. Само един компромис не може да направи — да остави някое талантливо момиче, което ще носи радост с играта си в залите по цял свят, защото на някои „специалкстки“ много им се иска не тази, а онази да е в отбора. Та Илиана Раева прокара пътя към победата на това поколение гимнастички и още е силна, и още кара залата да настръхва с всеки свой жест, А освен всичко за Белград наистина щяхме да заминем с две, а не с три, което е съвсем различно.
И както си заставах винаги на страната на Нешка срещу всичките и опонентки, изведнъж се озовах на тяхна страна. Бях против това да вземе ансамбъла. Не защото не вярвах, че ще направи най-хубавия ансамбъл, който някога са виждали залите. Бях абсолютно сигурна. Точно беше влязла в невероятен творчески период. Беше ме страх от интригите, от това, че няма да издържи. Беше ме страх със страха на Стойчо, че не станат ли Нешкините ансамблистки шампионки, всичко, което се е насъбнрало срещу нея, ще се излее, ще я залее. Ще издържат ли тези деца, нестъпвали още на голямо състезание? Едно да сбърка, да повлече другите и…
— Ще издържат — казваше Нешка. — Нали ще ги подготвя така, че да издържат. Освен това години не съм работила с гимнастички, на които толкова нм се работи. Искам да си припомня отдавна минали времена. Мисля, че точно това ми е най-нужно сега — да виждам ентусиазъм отсреща си. Ти не знаеш каква почивка са за мене тези часове с ансамбъла.
Бяхме си сменили местата. Обикновено тя е неспокойна, а аз успокоявам, старая се да дам кураж. Сега тя ме успокояваше.
— Ами Златка?
— Какво Златка? Предложих й конкурс, тя се оттегли. Има достатъчно талантливи деца в „Славия“. Поле за изява, стига да иска, голямо. Разбираш ли? Когато може българският отбор да бъде по-силен, не мога да мисля за нищо друго.
Толкова ли наистина си вярваше с този ансамбъл, или успокоявайки ме, се успокояваше? Истината е, че работеше с увлечение и в едно успя да ме убеди съвсем — че си почива, докато работи с ансамбъла. За нея отдавна вече не може да има друга почивка освен работата, която доставя удоволствие. Ако не е в залата, ако не е с момичетата, непрекъснато ще мисли за тях. В тези десетина години веднъж си взе три месеца отпуск, когато се роди Аглика, но и през това време „прескачаше“ до залата. Три седмици не беше на работа, защото беше на легло с бронхопневмония. После веднъж си взе три дни, защото наистина вече не можеше да се държи на краката си от умора. През първия ден глади, чисти, през втория притичваше час по час до телефона и на третия вече беше в залата. Стойчо твърди, че има такова заболяване. Заболяваш от работата си и не можеш нито да прекъснеш, нито да си починеш, нито да видиш близките си. Твърди, че било много опасно и почти неизлечимо, ако не се вземат сериозни мерки…
Спомням си веднъж я посрещаме на аерогарата след някакъв турнир. Стойчо беше защитил предишния ден блестящо дисертацията си, вълнуваше се: „Ще видиш, че Нешка е забравила. Ще видиш, че сега ще започне да разказва коя как е играла и въобще няма да си спомни, че за мене това е толкова важно.“ Навива се, изнервя се, говори срещу това всепоглъщащо треньорство. Първите думи на Нешка бяха: „Вчера през целия ден си мислех как ли се чувствуваш, как са приели дисертацията ти. Сигурно с много похвали, но ти си бил притеснен.“ Толкова щастлив отдавна не бях го виждала…
С ансамбъла някак се примирих. Какво ти примирих. Толкова много ми харесваше, че вече нямах търпение да го видя наистина на световно първенство, да чуя как залата ще гръмне. Но когато каза, че взема за помощник-треньорка на ансамбъла Деспа Кателиева, вече не знаех какво да мисля. То бива да забравяш минали неприятности, но това вече беше прекалено. Нали точно Деспа беше онази помощничка, която самата Нешка отстрани още докато работеше с първия ансамбъл. Нали точно тя казваше, че никога не иска да има нищо общо с такъв човек. Нали после Деспа й го връщаше като съдйика на всяко състезание. Толкова ли наистина не си спомня.