И ето че на изхода се сблъсках с Райчо Раев и за втори път не можех нищо да му кажа. За втори път бях така безсилна.
Илиана беше съсипана. Много й дойде. Нищо вече не можеше да я върне. Беше ми мъчно, че точно Илиана, която направи толкова много, за да прокара път към победите на това поколение гимнастички, Илиана — ярката, силната, обичаната от публиката Илиана, трябва да се оттегли с толкова огорчение.
Онези, които се надяваха, че ще откажат и Анелия и ще ме поставят в безизходица, се бяха излъгали. У Ани имаше още много сили за борба. Точно сега тя влизаше в този свой период, в който изпреварва гимнастнчките от своето време и прекрачва в друго. Е, нямаше начин да обърне сериозно внимание на несериозните съдийски оценки. Анелия просто се престори, че не признава това пето място или по-точно, че няма никакво значение какво място са й отредили няколко жени, които не знаят какво точно искат. Влезе в залата и започна да работи, като че ли нищо не се е случило. Ни дума за това състезание.
Как бих искала Илиана да приеме нещата като Ани! Но не! Толкова са различни…
Диляна — окуражена, окрилена, отхвръква бързо нагоре, мъчи се да заглуши болката ми от отказването на Илиана. Гледам ги тези трите ден след ден. Отново имам силна тройка. Да са живи и здрави…
Някога си мислех да прехвърля Тереза Карнич в ЦСКА. Съвсем сериозно. Тогава, когато Тереза беше силна, а на всяко състезание системно, методично я ощетяваха, докато накрая все пак успяха да я накарат да се откаже, въпреки цялото й упорство. Като я гледах как се бори и колко несправедливи са към нея, и каква гимнастичка още може да стане, си казвах, че е най-добре да я пратя в друго дружество, за да я запазя. Пак аз ще си я готвя. Друго дружество да взима точките и да престанат да тормозят момичето. Не се реших, защото си представях как ще ми я противопоставят, как ще започне да побеждава и Лили, и Ани, дори и Илиана и Валя. А попадне ли в тройката, ще ме провалят на световни и европейски първенства.
Спомних си какво беше някога в нашия отбор, когато се разедини, когато искаха да накажат Жулиета за това, че си е позволила да отиде толкова много напред. Как само я наказваха! Жестоко. Спомням си кризата, която преживя в Хавана. Мислехме, че няма да оживее. Как тежко понасяше Жулиета непрекъснато да й показват колко е зависима все пак от съдийките. Как непрекъснато се лансира тази, която не е при нея.
Колко често съм й казвала на Лили да си избере друга треньорка. Аз ще й помагам. Как съм й благодарна, че не пожела да послуша съвета ми, казан в най-големи ядове. Представям си я Лили при някоя от колежките. Ще я съсипят от толериране, а останалите — от ощетяване.
Ето ги и сега. Аз, не друга, подготвям Даниела. Аз, не друга, избирам музиката, търся композицията, правя постановките, изработвам детайлите. Аз се чудя как да търся това, което е хубаво в гимнастичката Даниела. И ще ми я противопоставят. И смятат за достатъчно основание това, че е от друго дружество. И никак не се замислят, че на другия ден точно тя, грубо толерираната, трябва да тренира в една зала с грубо ощетяваните.
Е, сега вече мога да го кажа. Една от причините за българските победи в последните години е, че трите гимнастички са от един отбор, че трите тренират при мене. Няма какво да ми противопоставят нашите съдийки.
Идваха в Амстердам, идваха и в Мюнхен да питат какво да отговорят на колежките си коя е най-силна от българките. Загубвах всичките си запаси от търпение и добро възпитание: „Само да науча, че някоя от вас е споменала едно име…“ Не казвах какво ще направя, защото не знаех, но при този въпрос толкова настръхвах, че която се е осмелила да го зададе, излизаше заднешком от стаята. Когато идваше нова, гневът се подновяваше. Казвах — и трите, ако някоя те пита, ако не те пита — нищо не казваш. Няма да простя на никоя, която ще си позволи да отдели едно име от трите. И какво наистина ще направя, като няма да простя?
Научиха се да не питат коя от трите. И това, защото на трите аз съм треньорката. Една да не беше моя, нямаше какво да ме питат. Отиват и казват, че точно тя е фантастичната.
Загубих всякаква надежда, че Илиана ще се върне. Маргарита вярва, че като й кажа каква е страсбургската публика…
Гледаме с Илиана един концерт на София Ротару по телевизията. „Бедата не е в това, че ти не ме обичаш, бедата е в това, че аз не мога да те разлюбя.“ Публиката ръкопляска много. После певицата пее друго: „Напразно се стараеш, напразно се измъчваш, напразно чудеса от подвизи правиш, обичам друг“, и залата е десет пъти по-възторжена.