— Ясно ли ви е, другарко, какво обича публиката. Не страдащата, а побеждаващата жена. Побеждаващия човек…
— Ясно ми е, малка другарко. Точно това ми е ясно, още преди ти да се родиш. За мое огромно съжаление нищо не може да се промени. Не мога да те накарам да се откажеш да мислиш за първото място, колкото и да ти обяснявам, че онази зала в Страсбург е зала точно за тебе. Била съм там. Игра Стоян Делчев и видях как могат да оценят красивото онези хора, но ти искаш да ти обещая само едно: не възторга на публиката — него ти обещавам, имаш го. Ти искаш друго. Шампионската титла…
— Познаваш ли Наско Сираков? Някакъв футболист… — пита ме Нешка.
— Не някакъв, а една от големите надежди на българския футбол.
— Така си и знаех. Значи го познаваш. Що за човек е?
— Познавам го, защото чета вестници и от време на време гледам футболни мачове. Но от разстоянието, от което ги гледам, не мога да разбера какъв човек е. Малко сприхав, разправя се със съдиите. Показват му от време на време жълти картони. До червени, доколкото ми е известно, досега не се е стигнало.
— Оказва се, че много ти е известно. А известно ли ти е, че се хвалел, че ще се ожени за Илиана, а тя твърди, че изобщо не го познава. Но, разбира се, и тя чула за тази женитба, та се събудило любопитството й, отишла на мач, видяла го. Казва същото. И на жълтия картон попаднала и вече успя да се ядоса. Видяла, че е и много хубаво момче, разбира се. Най-хубавият футболист…
Пристига и Илиана с този въпрос:
— Познавате ли Наско Сираков?
— Още ли твърди, че ще се ожени за тебе и не се е появил? Сватбата вече наближава, а женихът никакъв го няма.
— Вас човек с нищо не може да ви изненада. И можете ли да ми обясните що за човек е това. Страхотна скица. Ще разправя на цяла София, че ще се ожени за мене, и не е направил никакъв опит да се запознае дори.
— Толкова си любопитна, че се чудя как не си отишла да се представиш.
— Другарко, толкова не ме познавате! Мога да бъда страхотно търпелива…
Беше ми ясно, че тактиката на Наско вече е успяла. Оставаше отблизо да е толкова привлекателен, колкото отдалеч.
Никак не се изненадахме, когато наскоро ни поканиха на годеж, а след това и на една чудесна, щастлива сватба. После дойде и една чудесна малка Славея и Илиана се оттегли от залата, вече забравила огорчението. Нешка не го забрави.
Отивам в Будапеща за Световното първенство по спортна гимнастика и директорът на блестящо организирания пресцентър Петер Силай ме посреща още от входа с добра новина:
— Сега ли пристигаш? Жалко! Преди два часа завърши пресконференцията с президента на МОК. Самаранч. Каза, че идва от България, че е видял вашия ансамбъл. Великолепно! Направил му огромно впечатление и господин Самаранч ни увери, че лично той ще настоява ансамблите да влязат в олимпийската програма. Още веднъж вашата Нешка Робева свърши голяма работа.
— Откъде знаеш, че авторката на ансамбъла е Нешка?
— Не си ли забелязала, че винаги всичко зная. Както и това, че сега тук за тържественото откриване сте изпратили не Нешкиния, а стария ансамбъл. Разбирам ви и все пак много съжалявам, че няма да видя още сега това, което вече е видял господин Самаранч. Ще трябва да изчакам Световното първенство в Страсбург…
Срещам и Андре Беекман, директор на Амстердамското европейско първенство по художествена гимнастика, който тогава ни предупреждаваше, че е приготвил само Български химн, да не го изложим, като пропуснем някой златен медал. Оттогава Беекман следи с голям интерес проявите на нашия отбор. Вече научил, че Нешка е поела ансамбъла, иска да му кажа всички подробности.
— На каква музика?
— Музиката е специално написана от един наш композитор. Борис Карадимчев се казва…
— Да, разбира се. Робева ще иска непременно и специална написана музика и ще обясни точно какво й трябва. Все пак какво представлява, каква е темата?
— Пролетно надиграване…
— Мисля, че нещо си представям, но сигурно ще излезе съвсем друго. А какво предвиждате — коя ще бъде шампионката в Страсбург? Според мене Лили Игнатова…
Казвам колко се ядосва Нешка на тази вечна прогноза, която й обърква момичето, и колко се ядосва, че Лили не може да свикне с тези прогнози и да не им обръща внимание…
— И сигурно най-много се ядосва, че Лили все пак не става шампионка. Нешка обича най-много Лили, нали? Мене ако питате, няма по-голяма гимнастичка от Раленкова, но нея могат да разберат малцина. Много напред е отишла. Друга гимнастика играе. Изключителна. Но залата в Страсбург ще предпочете жизнерадостното дете на България Лили. Мисля, че познавам тази публика.