Дали Илиана не реши, че е невъзможно? Достраша ли я? Струва ми се, че точно такова нещо на нея не може да й се случи. Прекалено честолюбива е, за да се откаже от един такъв двубой от страх. Просто не може да си позволи да се страхува от такава съперничка като Анелия. Въпреки нейната победа на Илиана й е трудно да понесе дори мисълта, че някоя е по-голяма от нея. Реши да противопостави чар и малко хитрост. С ефектни, но немного трудни елементи, с повече артистичност, с прочутото Илианино вдъхновение, с неповторимото си умение да владее залата… да победи тази опасна съперница. Илиана като че ли не можеше да приеме, че ще догонва точно с работа Анелия. Как ли не й обяснявах, че това вече не може да мине, че точно със своята невероятна работоспособност Ани наваксва и прочутите Илианини предимства, които само на пръв поглед не се поддават на тренировка. Е, вярно, има си един Илианин чар, който никой не може да постигне с никакви тренировки, но вече не стига. Когато другите ще вървят така много напред в техниката, в трудността, в гимнастиката няма да може да им противопостави чар. То е предимство при равни условия. Слуша Илиана, но много не вярва. Чувам, че щяла да ми докаже, че и с по-малко работа можела да стане по-голяма гимнастичка. Не, на мене не го казва. Не я питам вярно ли е. Наблюдавам внимателно тренировките й. Ту се втурне да догонва Ани в тренировките, ту се отпусне. Анелия сякаш не забелязва кой колко тренира около нея, като че не се интересува кой какво прави в тази зала. Работи и продължава да се променя все повече.
Решила съм през тази година да налагам Диляна, а трябва да работя през по-голямата част от времето с облекчена програма. Крехко, нежно момиче. С голям заряд, много темперамент, много динамична, с много сила в играта, но повече болна, отколкото здрава. Страхувам се да не започне да си внушава, че е болна, защото това е друг вид заболяване, което се лекува много трудно. Но не мога нищо да направя. Просто намалявам от време на време натоварванията. След боледуване се хвърля така в тренировките, че най-много тогава треперя да не получи някоя травма. Бързо наваксва и това е единственото ми успокоение. Всъщност Диляна има още време. За Ставангер тройката е ясна. Диляна трябва да узрее, да се успокои, да намерим точната мярка. Засега искам съдийките да приемат нейната нова модерна гимнастика. Толкова хубаво я поднася, че не бива да не я приемат.
Казвам си го за кураж, но не мога да отрека, че доста ме е страх. Не ми се иска да отхвърлят момичето ми. Това е моята надежда за следващите години, около нея ще се гради следващият отбор. Поне така си представям нещата в онзи период. Трябва да я приемат. Успокоявам се, като си казвам, че имам време за нея. Не е страшно и ако кажат: „Как е възможно, каква е тази гимнастика, каква е тази гимнастичка! Не се ли самозабравяте, Робева?“ Тези мисли ми минават понякога в нощите, когато не мога да спя. През деня виждам бухалките по Моцарт и рокът да стават все по-силни, все по-завладяващи. Как няма да ги приемат! В луд възторг ще изпаднат. Давам си кураж, после си треперя, но това няма значение.
Ако не приемат бухалките, какво ще кажат за композицията с топка? На нея ще трябва само десетки да се вдигат. Не могат нищо да ми кажат. Не могат грешка да ми намерят. Класика. Не, не преувеличавам. По-късно единствената яростна противничка на Дилянината гимнастика — италианската съдника Аброцини, като отричаше напълно бухалките и казваше, че такова нещо не може да се приеме (въпреки че публиката горещо го приемаше, другите съдийки не възразиха), призна, че композицията с топка е нещо съвършено.
И така, не посмях да пусна Диляна само с модерна гимнастика. Осигурих й солиден тил, а от това търсене на сигурност, на здрава почва под краката се получи нещо много интересно. Трябва да вземеш програмата и още веднъж и още веднъж да провериш — това същото момиче ли е? Как може изпълнителката на тези супердинамични бухалки да играе така по музиката на Бах. Как може да е толкова различна?
Жулиета смяташе, че трябва да ни изгради всяка в определен стил без никакви отклонения от него: Мария — лирична, пластична, мека. Нешка — динамична, темпераментна, бърза. Румяна — темпо, темпо, темпо… Самата тя мислеше, че трябва да се появява навсякъде все с една и съща прическа. Казваше — това е нещо като герб. Не бива хората да се чудят кой минава, когато гледат много отвисоко в залата. Всъщност беше и трудно да се сбърка. Жулиета умееше да ходи така, че е каквато и прическа да се появи, все ще се знае, че именно тя минава. С никоя не можеш да я сбъркаш. Толкова царствена, величествена.