Разбирам те, Мирко. Почти същото, макар и с много различни думи, каза и старши треньорката на японския национален отбор Камо:
— Колкото по-нагоре вървите, толкова по-малко привърженици ще имате. Вашата гимнастика става вече наистина като недостъпна мечта. Съперннчките ви играят по-достъпно. По-човешко. Съвсем естествено е съдииките от всички страни тях да подкрепят. Зная, че Нешка Робева не може да се спре сама. Сигурно ще я принудят да спре… Това, което прави тя, е вече и непонятно, и недостижимо, и надхвърля нормалните човешки възможности. А кога, в кое време това е било простено някому…
Спомням си, че още след Мюнхен Стойчо предупреждаваше:
— Ти обезсмисли усилията на българските треньорки и не се учудвай, че тук те няма да те обичат, и ще правят всичко възможно да ти пречат. Сега си на път да обезсмислиш усилията на треньорките в цял свят. Не очаквай да ти простят. Не зная как, но ще трябва сама да се спреш. Иначе ще изпиташ много жестоки огорчения…
Пророкът Стойчо. Математикът Стойчо. Човекът, който се заема всичко да изчисли. Може ли да го послуша Нешка? Та той и не си прави никакви илюзии. Ясно му е, че това е съвет без стойност, но не може да не го даде…
Продължавам своите интервюта на Виенското европейско първенство. Когато Ясна Радославлевич, югославската треньорка, ми казва: „Ти знаеш, че на големи първенства за Нешка се вълнувам повече, отколкото и за самата мене“, само кимвам. Зная! Нешка се занимаваше много отблизо с подгоговката на самата Ясна, сега и на нейната гимнастичка Милена Релин. И Ясна е живяла с месеци в къщата на Нешка. Докато гледаше бебето си, младата югославска треньорка изпрати у Нешкини Милена. Тук са всяка година за по няколко седмици.
— Не посмях нищо да й кажа за Лили преди европейското първенство, но всички толкова много говореха, че не могат да разберат българската треньорка, та вече започна да ме втриса, като си представех, че ще пусне Игнатова, ще се провали и ще видя как злорадствуват тия, дето сега се чудят. Не смеех да я питам защо го прави, защо пуска Лили, а не Бианка. Сега не смея да я питам какво направи с Лили, та игра така. Никой не вярваше вече, че това може да стане… Никой нищо не може да разбере. Казвам ти всичко, защото ми вярваш…
Вярвам ти! Ясно! И те обичам, защото в това море от амбициозни, огорчени, настръхнали жени зная, че поне ти се радваш на нашите победи, защото, не можеш да не обичаш Нешка…
Западногерманската съдиика Дунке е кратка, лаконична:
— Аз съм против масовото раздаване на тази оценка — десетката. Струва ми се, че ние малко я омаловажаваме вече, но когато играят българките, не виждам вече какво друго може да се вдигне.
Не, наистина съм благодарна на моя колега Шико за това, че ме накара да събера толкова много интервюта на това европейско първенство. Имах наистина някакво неоправдано негативно отношение към интервютата, когато се отнасят до едно състезание. Щом си бил там и трябва да пишеш, пиши каквото си видял, каквото си почувствувал. Какво ще се криеш зад гърба на този и онзи. Това може би се е напластило от практиката ка един колега на републиканските първенства. Точно когато е иай-горещо и ще стават някакви разправии, той идваше в края на състезанието. Поговори с треньорки и съдии и на другия ден в неговия вестник се появява дежурното: „Тази каза това, онази сподели това, другата е на мнение, че…“ И накрая подписът на журналиста, който абсолютно нищо не е казал.
Иначе много уважавам интервюто, особено когато е направено с интересен човек, който има какво да каже и с това да накара другите да се замислят за важни проблеми…
Сега, когато си спомням за интервютата на Европейското първенство във Виена, се сещам за Росица и за това нейно обвинение: — „Ти гледаш на Нешка като на дъщеря на Жулиета (някъде бях писала това) и затова ти се губи величието. Все ти се вижда по-малка. Просто я обичаш като дъщерята на приятелката си и не можеш да видиш колко изключителна е. Все пак никога ли не минава…