— Не, Роси. Никога не минава царствено и величествено. Въпреки че треньорки, съдийки, журналисти й се възхищават, смятат, че е уникална, и феноменална, и почти нереална…
Въпреки… А може би тъкмо и поради това. Не зная, никога не ми е казвала, но ми се струва, че дълбоко в себе си смята, че е проява на лош вкус да й личи, че знае какво мислят другите за нея… Нещо такова. Много объркано, но може би най-точното обяснение на тази нейна свита походка. Мисля, че все пак мъничко се понаперва, когато е много ядосана, когато са я извели от равновесие с желанието си да я уязвят…“
И все пак интервютата във Виена завърших с Нешка. Питах я кой от всички, дошли да я поздравят, я е трогнал най-много. Каза: „Даля Куткайте.“ Дошла Даля с едно цвете и й благодаряла за всичко, което прави за художествената гимнастика. Казала й, че понякога и се искало да може да тренира поне за мъничко, поне за месец при Нешка…
Да, спомням си наистина колко бях благодарна на тази развълнувана Даля. Погалих я, исках да й кажа и нищо не и казах. Даля всичко разбра.
И аз много бих искала Даля да дойде в нашата зала, въпреки че всичко това е съвсем невъзможно. Разказваха ми колко упорита, колко работлива е тази гимнастичка и колко е трудно да я накараш да напусне залата. Точно такава, за каквато винаги съм си мечтаела. Представях си я наистина за месец в нашата зала, така както идваха момичета от цял свят. Представях си как ще тренират моите момичета с нея. Защото трябва да си призная, че никакво друго чуждо присъствие не ги вълнува. Помагат да се поставят новите съчетания на гимнастички от цял свят, показват им нови елементи, търсят им музика. Всичко това ги забавлява, не ги тревожи. Една Даля в залата би ги сепнала здравата.
Всъщност това момиче ми е мило с трезвото си отношение към гимнастиката още от самото начало. Трудно може да се намери толкова обективна гимнастичка. Не зная какво й струва тази обективност, но съм сигурна, че от нея ще, излезе силна треньорка.
Не мога да се оплаквам. Несправедливо би било. В моята зала тренират най-силните гимнастички в света. Е, не им се тренира толкова много, колкото на Даля, но затова пък какво ли само не могат.
Лили Игнатова влиза в онази зрелост, в която все я виждам от няколко години и все не иска да се види самата Лили. Ето че сега стигнахме до едно учудващо съгласие. Лили казва:
„За пръв път така обичам и четирите си композиции и не зная коя да предпочета.“ И аз.
Тя не знае, че във всичките тези години сме вървели точно към този момент. Това, което мога да си пожелая, е да видя да го извърви всяка голяма гимнастичка.
Когато ме питат какво мисля за това застрашително подмладяване на гимнастиката, не казвам — страхувам се, въпреки че това е най-точното. Не зная колко правилно ще бъда разбрана. Страхувам се от бързата поява и бързото изчезване на гимнастичките. Мисля, че в спортната гимнастика преживяват тази криза. Едва изгряла звездата и идва нова, и нова, и не можеш да ги запомниш.
За мене Лили Игнатова, тръгнала вече към осмото си голямо състезание, е еталонът на гимнастичка в нашия спорт. Минала през всички фази — и детската гимнастика, и гимнастиката на момичето, за да стигне до женската гимнастика. Точно сега, когато казва, че не знае коя от четирите си композиции предпочита. То е, защото чувствува силата си. Защото стига до цялата дълбочина на музикалния съпровод, владее до съвършенство уредите. Стигнала е до онова техническо съвършенство, което й позволява да бъде артистична, ярка, силна, да владее публиката.
Всичко вече може Лили. И ето че следват един след друг международни турнири, на които получава само десетки, а аз получавам непрекъснато един и същ въпрос — какво е станало с вашата Игнатова. Бяхме я отписали вече, а като че идва една съвсем нова и необикновено силна гимнастичка. Каква е тази съвършено нова, съвършено различна програма, по която играе…
Всичко вече може Лили, само характера си да промени не може. Пак стигаме до конфликтите. Очаквах ги, разбира се, но ги изживявам много тежко. Това, че съм твърдяла, че ги очаквам, сякаш е било по-скоро някаква защитна реакция. Дълбоко в себе си съм се надявала, че промяната, на която Лили толкова много се радваше и толкова много вярваше, ме е увлякла все пак до степен да си помечтая, че наистина през тази година в нашата зала се ражда едно ново чудо.
Чудо невидяно! Толкова позната история, че чак не ми се говори. И, разбира се, спаднат ли тренировките на Игнатова, спадат и на Георгиева. Тя пък да не е нещо повече, та тя да работи, а другите да се глезят. Тези другите са само Лили. Бианка Панова и Цветомира Филипова тренират много, но кой ли им обръща внимание на тях. Особено пък на Цуцата. Нея едва я и забелязват. Двете примадони следят много ревниво само равните по ранг — т.е. следят се една друга и гледат да не би някоя да се претовари повече от другата.