Наближава републиканското първенство и предусещам какво ще се случи на двете ми корифейчета. Лили, бурно аплодирана, когато играе силно, буди пълно недоумение, когато се отпусне. Прави някои грешки, явно губи шансове за титлата и се държи така отегчено, че ми идва не знам какво да направя. Цялото й поведение на това републиканско първенство показва — не ми се играе никак, ама какво да правя… Диляна се хвърля с някакъв необикновен хъс. Само че Диляна не може да играе с хъс. Може само с удоволствие. Тогава й върви играта. Когато влага обич, не злоба. Втурва се да догони тази титла, за която мислят, че само двете са претендентки. Но така попилява обръча по всички посоки, че трябва още веднъж да се убеди — само с тичане не става. Побеждава Цветомира Филипова. Бавна, плавна. Играе силно момичето. Нищо не могат да му кажат. Могат да видят след това видеозаписите, да си ги разглеждат, колкото си искат, и да видят, че Цура ги бие по всички правила. Не, не само защото тук-таме са сгрешили, а тя не греши. Просто играе много по-снлно. Не зная дали си го признават, но е точно така.
Виждам, че съдийките, настръхнали, ме чакат аз да ги питам, пък те да ми отговарят… И, разбира се, ще ми докажат, че Цветомира Филипова е победила не защото са ми я противопоставяли като гимнастичка на Райна Афионлиева и на „Велбъжд“ — Кюстендил, а защото наистина си е победила. Само че аз зная много по-добре, че наистина е победила, к нямам никакво намерение да задавам глупави въпроси.
Над всички в това състезание е Бианка Панова, но тя се състезава в кандидатмайсторския разряд, така че Игнатова и Георгиева не могат да застанат зад нея, както нм се полага. Не знам дали щяха да са по-доволни, ако републиканска шампионка беше станала Бианка, а не Цветомира. Не мога да навляза толкова дълбоко в психологията на двете победени гимнастички. Скриват киселото си настроение в лъчезарни усмивки и едно е явно в този момент — никак не им е весело.
От три години съм поела подготовката на Цветомира. Трябва да си призная повече поради настояванията на Райна Афионлиева, отколкото по вътрешна убеденост. Но това момиче ме изненада най-напред с упоритостта си, с вярата, която има в себе си. Не, тези неща не бива да се пренебрегват. Едва ли когато поемах подготовката й, съм си представяла, че това ще бъде републиканската шампионка за 1985 година, че ще победи в един ден Игнатова и Георгиева. Да и е честито.
Поздравявам Филипова с голямата й радост. На другия ден момичето играе още по-силно, още по-пълно и успява все пак да накара двете да видят, че победата й от вчерашния ден не е някаква нещастна случайност. Само загубата им е нещастна закономерност.
Старая се да не коментирам случая. Държа внимателно да разгледат видеозаписите от републиканското първенство. Предстои ни един лагер в Кюстендил, за който всички след това твърдят, че е бил най-тежкнят лагер в цялата история на нашия отбор. Твърдят го, докато идва ред на варненския. Тогава казват, че това вече е наистина прекалено, над човешките възможности и прочее.
Неприятното за мене е, че трябва да изгоня Цветомира още на кюстендилския лагер. Не можех дори да си представя, че така бързо ще предяви шампионските си претенции това момиченце, което до вчера изглеждаше толкова абмициозно, толкова предано, толкова готово на всяка тренировъчна програма. Ззездоманията, капризите на шампионките винаги са ме засягали много дълбоко. Приемам го като лична обида. Приемам го, нека бъда съвсем откровена, като простотия, която действително ме обижда, защото съм убедена, че моите момичета трябва да са необикновено интелигентни и да не проявяват толкова лош вкус да се променят след победата, да стават примадони. Старала съм се да им обяснявам къде по-деликатно, къде по-неделикатно колко зле изглежда отстрани звездната болест. И все пак другите са се променяли след световна титла. А Цуца си разрешава да ми прави фасони още-при първата си победа в нашата зала „София“. Вярно, победила е абсолютната световна шампионка и носителката на Световната купа — мога да разбера радостта й, но не мога да приема да се вживява чак пък толкова след първия си успех.
Решавам, че трябва да и се даде един урок сега. После може да стане безнадеждно късно…
Лили и Диляна тренират усилено. И още по-усилено ми къса нервите чудесната Игнатова, стигнала до върха на гимнастиката, стигнала до многогодишната ми мечта за Лили. През ден, през два си тръгва, напуска, стига до вратата. На няколко пъти до коридора. Чака да изтичам след нея, да се просна на колене и да я моля. Моите намерения са съвсем обратни на тези очаквания. Присъствието на американки и японки в залата ме кара все пак да се държа възпитано. Е, всичко е относително, но възпитано в рамките на възможното при тези обстоятелства. Сложила съм пред себе си един бележник и вместо да викам, така че всички да ме чуят какво точно мисля й какво точно искам да направя, си пиша в бележника. Ръката понякога не успява да застигне всички желания…