— Много ме е срам — казва Нешка — Да дойда в Москва и посред бял ден да заспя.
И както го казва, наистина заспива. И всичко това в разгара на темата — съветските гимнастички. Всъщност достатъчно я разнищихме, но достатъчно за мен. Представям си още колко въпроси ще изникнат, когато се събуди. И каквото си представям, действително става, но сега заспива и спи точно четири часа. Събужда се наистина като друг човек и тръгва да види фестивала, защото е нещо изключително и колко са два дни… Докато се обърнеш, ще се изнижат и после само ще съжаляваш — защо не бях там, защо не видях това…
Присъствувам на традиционния карнавал на националния отбор по художествена гимнастика. Тук вече доктор Николов е на предна позиция. Хумористични куплетчета за всеки. Страшно смешни. Всички си умират от смях. Мълчи само потърпевшият. Песничка из живота на отбора. Танците — от Нешка.
Лили Игнатова е натъпкала толкова много възглавници под фустите, че изглежда поне стокилограмова. Играе с такава лекота, че контрастът е наистина много забавен. Весело е на всички. Ангел Гурмев е в стихията си…
В съседната заличка е уредена богата кулинарна изложба. Всяка е донесла своя специалитет. Струва ми се, че само японските грандхотели могат да се състезават с нашите треньорки. Лишени от удоволствието да се въртят в кухнята всеки ден като другите жени, добре са се постарали за празника. На децата от отбора е наредено веднага след прерязването на лентата да унищожат експонатите, докато големите спазват паузата на приличието. Задача, изпълнена с огромно удоволствие.
Съжалявам много, че един толкова хубав спектакъл си остава при закрити врати. Колко ли хора, които обичат художествената гимнастика, биха искали да видят тази зала, огласяна всеки ден от Нешкиното „още, и още, и още“, сега, в този ден, завладяна от спонтанното „Още!“ на всички. Не могат да се наситят на празника си тези момичета и се вижда, че наистина са много необходими такива дни за пълно разтоварване.
Няма за какво да съжалявам. Екипът на Георги Дюлгеров е тук. Все някога много хора ще видят нещо от този чудесен празник. Но Дюлгеров е с по-амбициозни планове. Иска да направи игрален филм. Нещо като мюзикъл. Ние си нямаме такъв мюзикъл, какъвто ни се полага при такива гимнастички. Да не се използува това огромно богатство, е направо непростимо.
— Как така не се използува? Ами нали това са световните шампионки?
— Е, да, но ето Анелия се отказва, а колко още възможности има това момиче. И какво — ще трябва да си спомняме за „гимнастичката на бъдещето“, да чакаме тези спомени да избледнеят, когато можем да видим цялото богатство, което е натрупала, в един мюзикъл, където напрежението от състезанието и класирането е изчезнало и е останало само удоволствието от играта…
Дали Дюлгеров не се сеща, че стърже по раната? Не е възможно. Толкова интелигентен и деликатен човек не може да не знае какво казва и на кого го казва… Просто иска да приземи нещата. И освен това сигурно знае, че Нешка може да чуе такова нещо само от него, без да се разсърди.
Решавам да използувам влиянието на Дюлгеров. Отдавна говоря с Нешка за тържественото изпращане на Илиана Раева и тя все отлага. Все този отговор: „Точно сега ли намери, в най-големия зор.“ Трудно е да се намери време, което да не е „големият зор“, и затова отлагането взе да ми се вижда вече прекалено дълго.
След връщането от Япония бях писала за изпращането на Ямазаки. Защо пък ние да не изпратим Илиана. Да не би по-малко да е заслужила, та да не й направим и на нея един празник. Нешка само попита:
— Тези камъни в мойта градина ли са?
— В твойта, ами в чия друга.
И приключихме.
Сега може да се направи тържествено изпращане на Илиана и на Анелия заедно. Излишно е да чака Нешка Ани да се върне. От категорична — по-категорична. Какво да се залъгваме с отлагане.
Дюлгеров е напълно съгласен. Няма място за залъгване наистина. И Илиана, и Ани са вече актриси от неговия мюзикъл. Поне така се предвижда по бъдещия сценарий…
Веднъж приела и уточнила датата, Нешка се заема с подготовката на празника както с всичко, което и е присърце. Изпращането наистина беше един вълнуващ спектакъл, така че тези, които присъствуваха в този ден в зала „Септември“, да го запомнят. Най-много от всички — Илиана и Анелия.
Шестнайсет момичета играят лентата на Илиана по „Сиртаки“. От шестнайсетте момичета се иска да напомнят за темперамента, за артистичността на Раева.
Шестнайсет момичета играят топката на Анелия по „Лятно време“ на Гершуин. И тук става нещо интересно. Докато от онези шестнайсет с лентата се иска синхрон и повторение на композицията на Раева, тези с топката трябва да играят едновременно различни части от композицията на Раленкова. Всяка, това което най-много си е харесала. Един елемент, който да повтарят в тази минута и половина, докато трае композицията…