Напрежението стига своята кулминация на варненския лагер. Зная, че е неприятно да се тренира по цял ден, докато другите отиват на плажа. И мене ме привлича морето. Я на мене ми е тежко в тази гореща зала, но няма време за нищо друго.
На „Спортпалас“ сме. Тук през цялото време получавам съвети от рода на: „Нешке, усмихни се“, „Нешке, защо не дойдеш в ресторанта? Довечера се събират колеги“, „Нешке, бъди по-ласкава.“ Изобщо кой ме види, се смята задължен да ми дава съвети, като че всички носят някаква специална отговорност за моето добро настроение. Виждат ме всъщност съвсем малко — като минавам по коридора. Иначе съветите сигурно ще бъдат много повече…
Може би наистина е хубаво да съм усмихната и ласкава. Зная, че е хубаво, но не мога да заспя от умора и напрежение. Изчислявам, изчислявам и установявам, че времето не ми стига.
Броя дните до европейското първенство — не стига. Настоявам за по-голяма мобилизация, но сега пък на момичетата им се вижда прекалено. Срещам отпор. Не, нищо не казват. Вместо по-интензивни — по-отпуснати тренировки. Това вече започва да ми изглежда като неминуема катастрофа. Налага се да изгоня Илиана Раева. Тя се настанява в съседния хотел. Започват да ми докладват час по час какьв строг режим си е наложила, и кросове прави, и тренира сама. И изобщо чака да я повикам. Не виждам как така ще я повикам. Трябва да е разбрала, че този път съм я изгонила съвсем, завинаги. Илиана е човек, който може да поведе отбора и нагоре, и надолу. Чувствувам се обидена от много неща, особено от това, че са отишли в някаква варненска сладкарница, поръчали си по осем сладоледа и ги изяли за смях на цяла Варна. Точно така, защото не зная дали има вече човек, който да не знае. На мене поне двайсетина души ми го казаха. Осем сладоледа!
Че ми правят напук, е ясно, но как са успели все пак да изядат по осем сладоледа? Осъмвам и решавам, че положението ми става съвсем застрашително, щом не мога да заспя и цяла нощ си повтарям този идиотски въпрос — как могат да изядат толкова много?
Кой знае как изглеждам, щом непрекъснато ме съветват да се усмихвам. Не ми е до смях.
Сега Илиана седяла на хляб и вода в съседния хотел и ах, как много тренирала. Не я искам. Тя, точно тя, която можеше да ми помогне в този момент, като тръгне честно да се състезава с Ани по наситеност на тренировката, ще ми прави непрекъснато фасони, ще ми развива теории, че може и с по-малко, ще ми се прави на интересна…
Казват ми, че Илиана си е заминала, за София и едва сега разбирам, че не съм я изгонила за цял живот, както бях убедена през тези дни. Не мога да си простя, че не я потърсих. Ами ще си отиде, разбира се. Сигурно не са й стигнали парите. Как можах да не се поинтересувам с какво живее там Илиана.
Пак осъмвам. Ругая си се по цяла нощ и само чакам да стане пет часът, да съмне. То като съмне, какво ли, но излиза, че човек е по-спокоен, когато се ругае на светло. Не мога да си простя, че съм позволила на всички в „Спортпалас“ да видят колко ме е страх, колко ми е трудно. Че какво толкова ми струва да им се усмихна, като ги видя колко са загрижени за мене. Тук са колегите от спортната гимнастика. Те и без това непрекъснато чуват от председателя си, че не иска, няма да разреши в тяхната зала да е като в залата за художествена гимнастика. Това години, години е голямата тема на ръководството на спортната гимнастика — че няма да допуснат да заприличат на нас. И не допуснаха.
Чудя се как да си върна Илиана, без да й погазвам, че ми е необходима, защото усети ли го, ще си вирне още повече носа и оправяне няма. Необходима ми е не само защото с нея тройката ми за Ставангер ще е по-силна. Самата Илиана е много силна и съм убедена, че има и още да играе, и да пали залите с играта си, и да дава друг блясък на този спорт. Не ми се иска едно такова богатство така да се оттегли, да не завърши истински славния си път. Илиана е боец, трябва да има възможност да изпита силата си. Рано е да си отива. Как съм могла да си помисля, че я гоня завинаги! Не мога да си обясня как си го вярвах. Та момичето седя в този хотел и чакаше да му подам ръка. Нали затова ми казваха парламентьорките колко строг режим спазва. Сега ми беше мила и Илиана, и тези нейни съпернички, които искаха да си я върнат в залата.