Откъде знае Нешка, че трябва така да редува, така да балансира всичко у тази нова Лили, че да й достави такова удоволствие от играта, която прелива и залива залата и кара тези хора, които я познават и обичат от години, да открият нови граници на възторга. Съдииките вдигат вече само десетки, когато Лили не греши. В редките случаи, когато грешката все пак е дошла, залата като че ли иска да я успокои с грохота на аплодисментите.
Бяха се оттеглили Илиана и Анелия п сега тази зала даряваше щедро с обич Лили. Гледа Илиана, присяда за съвсем мъничко до мене и казва уж между другото:
— Бих играла още, ако Нешка можеше да ме обича колкото обича Лилн. Хич нямаше да се интересувам, че съдийките ме ощетяват. Всъщност те никога не са ме интересували особено.
— Не те ли е срам да говориш толкова много глупости? Кого Нешка е обичала повече от тебе? Нали много добре знаеш, че си отиде, защото не можеше да понесеш мисълта, че ще се явиш на едно състезание, на което няма да си първа?
— Не, вие ми кажете кога Нешка ме е глезела толкова много, колкото сега глези Лили?
— И ти ако не си глезена…
Илиана се оттегля „дълбоко неразбрана“, но не недоволна. Присяда за малко и Ани.
— При такъв режим, при какъвто тренира Лили Игнатова, и аз можех още да играя… Не мога да се съвзема от изненада.
— Но, Ани, мисля, че между вас никога не е стоял въпросът за режима…
Та можех ли да зная, че има друг режим. И то такъв!
Излиза, че и Ани не е безразлична към този въпрос — кого колко обича Нешка. А и защо да е безразлична? Защо и аз съм изключила зад това вечно Анино мълчание тези чувства, толкова нормални в една зала, пълна с шампионки, които са били винаги много толерантни помежду си, но това не изключва съперничеството във всичките му нюанси. Спомням си навремето как Нешка твърдеше, че Жулиета обича само Мария, Румяна можеше да се закълне, че Жулиета е обичала винаги само Нешка. Мария нищо не твърдеше, защото вече тренираше при Лили Мирчева и се интересуваше само от това, как да бъде отново шампионка.
Мога да си представя какво им е на двете. Но идва и Тереза — и тя нищо не можела да разбере. Всички в залата се чудели вече това Нешка ли е, не е ли. Кой е предполагал, че може така да се промени…
Нешка слуша за учудването на трите си бивши възпитанички с една малко крива усмивка. Ха, стига бе! Ще се съсипят да й завиждат. И за какво? Да не би да й е леко? Да бяха издържали да тръгват към осмото си голямо състезание, пък тогава да ги видя. Лесно се казва „И аз бих играла.“ Защо не играха? При такъв режим — така ли казва Ани? Така.
Струва ми се, че за момент е раздвоена между желанието да има отново голямата, недостижимата Анелия и ужаса да види още една да й се качва на главата. А, не! Прекалено много е, че търпи капризите на една. Въпросът е как да издържи, не как да увеличи компромисите, които и без това страшно й тежат…
— И Тери не може да познае аз ли съм, не съм ли. Аз съм си. И мисля, че няма нищо изненадващо. Ако те питат пак, кажи им, че съм обещала на Лили да я глезя до пресищане за това, че се върна, за да тръгне към осмия си голям старт. А на себе си съм обещала вече никога, на никаква цена да не повтарям този експеримент…
Спомням си един разговор с Илия Патронев, председателя на ГС на БСФС, преди първенството във Виена, когато много се тревожех какво ще правим след това, като и Ани, и Лили са решили да се оттеглят.
— Лили ще продължи — казваше Патронев.
— Изключено е! Нешка е категорична — много вече й натежа! Едва издържа.
— Ами ако стане шампионка?
— Още по-добре. Тогава съвсем никакъв ангажимент няма да чувствува към нея. Иначе все може да реши, че й е съвестно.
— Права си, но Лили ще играе след Виена. Нали ходя в залата, нали ги виждам. Нешка няма да има сили да се откаже от Лили, защото тъкмо сега навлиза в една зрелост, която ще е жалко да не се види. Освен това тя обича извънредно много това момиче. Скоро ще изкласи и Бианка, така че отново нямате проблеми.
Патронев наистина помагаше на националния отбор, организира и турнир за „Наградата на София“ и наистина отиваше в тренировъчната зала. Но как можеше да види това, което аз смятах за невъзможно. Това, което Нешка смяташе за невъзможно… Изглежда, отвън нещата по-добре се виждат. И за Бианка, още преди да я види гимнастическият свят, беше казал: „При Нешка има едно мъничко момиче с изключителни качества. И характер…“