— Трудно се играе, когато се съберат на едно място много единствени неща. И точно затова вълнението за този последен шампионат беше голямо. Не защото непременно държа да вземем всички златни медали. Беше важно за мен как ще се справи Бианка на първото си световно първенство в такава обстановка. Блестящо! Само като я видях как направи перекиноето, си казах—голяма работа е това момиче! Всички ме питат как съм му създала тази шампионска психика, откъде са тези железни нерви. Ама откъде наистина! Излиза със самочувствието на прима, когато са се събрали толкова известни гимнастички! Откъде събра толкова сила, та да играе не само без грешка — това вече не прави впечатление в българските гимнастнчки. Игра така, както Илиана Раева, както Ани, когато вече стана голямата гимнастичка Раленкова… Четири десетки за дебютантката Панова!
Каква победа! Испанците, които бурно аплодират играта на българките, викат, скачат, сега при награждаването вече наистина са стъписанп. Много. Прекалено много е. Ние съвсем не мислим така. И ни се иска да си запеем така, както си пеят у нас в баскетболната зала: „И сме най-красивите, и сме най-добри.“ Трябва само да изчакаме да се приберем в хотела. Неприлично е да ни личи колко сме щастливи. Другите не са.
Пристигат треньорки, съдийки, състезателки да поздравят Нешка. Пристига и треньорката на Галина Белоглазова.
Поздравявам те. Голяма победа…
— Ами това е нашата работа — веднъж победа, друг път…
— Такава е работата на другите, ти все побеждаваш.
— Аз като състезателка много губех.
И какво от това? Сега само побеждаваш.
Струва ми се, че Нешка много иска да се оправдае, а не знае как. Интересно ми е да я гледам как не знае какво да каже. Пристига и Виктор Сергеев.
— Нешке, кланям ти се до земята.
Той наистина застава на колене и Нешка вече съвсем не знае какво може да направи човек в такъв случай.
Благодаря ти, Виктор, много ти благодаря. Трябва да отида да намеря Лили.
Ами да, освен победители има и победени като на всяко състезание. И Нешка бърза да намери Лили, която още веднъж трябваше да понесе последиците на един лош жребий. Разстроена ли е, мъчно ли й е — трябва да се види. Лили — в чудесно настроение, доволна от силната си игра, от признанието на публиката. Може би после ще мисли за капризите на съдбата. Сега е добре. Сега е щастлива. Сега и Нешка може да бъде щастлива.
И в този най-радостен ден за нашата гимнастичка срещам една разстроена жена. Вера Томова казва: „И какво — Бианка, Бианка, и трета.“
Трета. Като че ли това е малко за една дебютантка, играла до Диляна Георгиева и Лили Игнатова, когато са имали звездните си дни точно на най-голямото състезание, за да направят наистина невъзможна всяка конкуренция? Трета, когато се е състезавала с тези две „страшилища“. Трета до тази „гениална гимнастичка Георгиева“, както пишат сега вестниците, и до другата — Игнатова — истинска кралица, сравнявана с всички велики актриси на нашия век (пак от испанските вестници, разбира се — къде ние ще си позволим такива сравнения). Трета — тази дебютантка, която сама излиза като кралица и се връща от първото си световно първенство като световна шампионка на лента. Ама какво искат наистина тези жени?
Нищо не може да се направи. Една ако спреш, всичките не можеш. Съвсем сигурно ще я жалят и ще й казват колко много са искали да бъде тя шампионката. Остава само да се разчита на това, че Бианка ще излезе достатъчно умна, а ако не излезе, Нешка ще си има допълнителни грижи. Но това си влиза в риска на професията.
— И какво е това интервю, дето си го поместила?
— Какво му е на интервюто?
— Фалшиво е.
Много ми е неприятно. На мене интервюто си ми харесва…
— Не ставай мнителна. Не можеш да си представиш колко искрена, колко развълнувана беше Диляна.
— Аз ли не мога да си представя! Мога! Зашеметяващо искрена. Понякога ме трогва ужасно с тази нейна чистосърдечност на петгодишно дете, но сега не съм трогната. Никак. И как не се сети да я попиташ защо преди състезанието сама не е предложила тази смяна, щом толкова не й трябва титлата?
— Не се сетих.
— И аз нямаше да се сетя, но ме предизвиква точно към такъв въпрос. Като прочета или чуя понякога такова интервю, по три дни не мога да се съвзема.
Всъщност ето тази част от интервюто, която ядосва Нешка (сега вече и аз се чувствувам не както трябва):
„Много исках да стане и Лили шампионка. Много й се полагаше. Защо Нешка не смени жребия? Разбрах, че съветската треньорка е избрала най-доброто за Белоглазова. Нешка имаше това право да избира подреждането ни. Защо не го направи, защо винаги се оставя на жребия, такъв какъвто е. Говорили ли сте с нея за това?