Но той не го направи. Вместо това с рязко движение на бедрата си потъна още по-дълбоко в нея. Стонът му накара зърната й да щръкнат. Тя стегна вагината си около члена му.
Джаред изруга и спря за миг, после отново продължи.
- Прави каквито искаш номера скъпа, но няма да ме принудиш да бързам.
Сграбчила стегнатия му задник с ръце, тя го притисна към себе си и го задържа така. Малко остана да свърши от невероятното усещане на натиск върху клитора й, цялата й вагина се свиваше и разпускаше около пениса му.
- По дяволите.
Той се пресегна зад гърба си, отмести ръцете й назад и ги притисна към стената, като продължи да я пронизва с плавни премерени тласъци. Дебелият му дълъг член се бе слял в прекрасна хармония с вагината й. Със затворени очи тя се отдаваше на ритмичните движения на бедрата му и на възбуждащия плясък на тежките му топки, които шибаха извивките на бедрата й, докато широката главичка на пениса му се търкаше в най-чувствителната й точка, от което цялото й тяло неудържимо трепереше.
- Мога да го правя цял ден - изхърка той. - Цяла нощ.
- Не спирай, Джаред. Недей... да спираш.
- Няма... докато сладката ти гладна вагина не ме изцеди докрай.
Дарси усети устните му върху гърдата си. Езикът му затрептя около втвърденото й зърно, мяташе се върху него по начин, който изпращаше импулси на неземно наслаждение през всички нервни окончания на тялото й. Тя чуваше как стоновете й отекват между стените на банята, бедрата й се люшкаха като в транс, а вагината й приемаше големия му член дълбоко в себе си.
Джаред я сграбчи с ръце през гърба и я притисна към себе си. Това беше най-невероятното сливане с тялото на мъж през живота й. И най-интимното.
- Да - изхърка тя, задушена в обятията му. - Ще свърша...
Оргазмът я връхлетя като нежна вълна, зашемети сетивата й и набра мощ, докато тя трепереше неудържимо. И през цялото това време Джаред продължаваше да я пронизва, с твърдия си пенис, готов всяка секунда да изригне.
Изцедена докрай и рухнала в емоционалната бездна, за която изобщо не бе предполагала, че може да съществува, тя му се отдаде напълно, докато накрая стигна до точката на невъзможност и краката й изведнъж просто увиснаха във водата, а зърната й запулсираха.
Едва тогава ръцете на Джаред се разхлабиха. Той леко придържаше тялото й към изгарящата си кожа, гърдите му бурно се издигаха и спускаха, а спермата му се изливаше така, сякаш никога нямаше да свърши.
Пета глава
- Постигнали са доста голям напредък със списъка на курсистите от танцовото студио. - Гласът на Триш долиташе ясно през високоговорителя на мобилния телефон на Джаред, лежащ върху кухненския плот; долавяше се и шум от прелистването на документи. - Алибитата на по-голямата част от редовните студенти от една година назад се потвърдиха. Милър е дървеняк и брани ревниво територията си, но инстинктите му работят добре.
Джаред бутна телефона настрани и освободи място за една дъска за рязане върху плота.
- Чудя се дали случайно не е изключил жителите на градчето от разследването.
- Опитвам се да го убедя да не пропуска никого, няколко пъти му казах, че всеки може да е извършил палежите.
- Той ти дава думата? Не мога да повярвам.
Джаред изчисти семките на една чушка и я наряза на дребни кубчета.
- Не е толкова лош - каза Триш. - Просто сблъсъкът му с федералните не е бил никак приятен.
- Така и си мислех. - Той започна да реже глава лук.
- Трябва ми името и информация за връзка с агента, който му е оставил неприятните спомени.
- Искаш да му благодариш за това, че е улеснил толкова много работата ни ли?
- Не се опитвай да остроумничиш. - Джаред избута с ножа половината зеленчуци в нагретия тиган. - Може би си струва да поговоря с него.
- По кое време утре ще дойдеш в полицейското управление?
- Не съм сигурен. Искам да проверя и другите две места на пожара сутринта. Защо?
- Не бих искала Милър да е излязъл някъде и да се разминете.
- Аха. Добре, ще ти звънна, като свърша с огледите. Поисках от куриерските фирми списъците с доставките шест месеца назад. Утре трябва да ги донесат. Въпреки че би било очевидно глупаво някой да се снабдява с опасни материали по този начин, оставяйки такава явна следа.
Той хвана дръжката на тигана и сръчно обърна цвърчащите зеленчуци.
- Не бихме искали да сме от хората, които пропускат очевидните неща, нали?
- Точно така. Затварям. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.
- Какъв е този шум?
- Приготвям вечеря, гладен съм. Лека нощ. - Джаред натисна бутона за